До нас са достигнали 17 от трагедиите на Еврипид. Сред тях “Медея”, “Електра”, “Ифигения в Таврида”, “Ифигения в Авлида” и т.н.
Според “Паралелни животописи" на Плутарх Еврипид се ражда в същия ден, в който гърците печелят голямата морска битка край родното му място Саламин срещу персите. Това се случва на 23 септември 480 г. пр.н.е. Син е на Мнесарх и съпругата му Клейто. Точното свързване на раждането му с победата може обаче да се смята за нагласено – практика, която често се среща в разказите на античните автори за живота на великите хора. В изсечените текстове на мраморната таблица от остров Парос раждането на Еврипид е отбелязано към 486 г. пр.н.е. Съществува и още една версия, според която е роден през 481 г. пр.н.е. Историците обаче приемат датата 23 септември 480 г. пр.н.е.
Не е известно нищо за ранните му години, освен това, че се занимава с гимнастика и мечтае да попадне на Олимпийски игри. Баща му е заможен съдия и това позволява на Еврипид да получи много добро за времето си образование. Не е ясно кога започва да пише. Факт е, че първата му пиеса “Пелиад” е поставена на сцена през 455 г. пр.н.е., т.е. когато драматургът е вече на около 30 години. Поставянето на пиеси по онова време е като състезания. В първия си опит Еврипид “се класира” едва трети.
През целия му живот при участия в подобни драматични състезания Еврипид печели само пет пъти първото място. Това донякъде показва и неразбирането и неоценяването от съвременниците му на творбите. Защото Еврипид е новатор в античната трагедия. А неодобрението на творчеството му вероятно се дължи на това, че атинското общество все още не е готово да приеме новите похвати на писането му. Еврипид, за разлика от каноничните Есхил и Софокол, поставя фокуса в трагедиите си върху човешкото и човешката психология (или ако щете - душевност). Съвършените като титаните герои на Софокъл са далеч от Еврипидовите земни жители, всеки от които е терзан от собствените си чувства и помисли.
Според източниците Еврипид е автор на 92 (някои предполагат само 75) творби. От тях до наши дни са оцелели 17, плюс трагедията “Рес”, за която обаче се предполага, че е писана от по-късен автор. В наши дни постановки на древните трагедии са много рядко гости на сцените на театрите. Дори и да се случи нещо такова, то режисьорите пречупват всичко през погледа на съвременните реалности, което ни пречи да разберем истинската същност на древногръцката трагедия.
На Еврипид драматургията дължи широкото разпространение на похвата “deus ex machine” (“Бог от машината”) – когато на финала на произведението възниква безизходна ситуация и изведнъж на сцената, с помощта на кран (машината), се спуска божество, което набързо раздава правосъдие.
Малко преди смъртта си Еврипид напуска Атина (според някои свидетелства заради това, че съвременниците му не оценяват творчеството му) и заминава да живее в двора на македонския цар Архелай, където почива през 406 г. пр.н.е.
През Средновековието творчеството му, както и огромна част от постиженията на древното изкуство, потъва в забрава. Новата вълна на интерес към творбите му се появява в епохата на Възраждането и най-вече в Италия. Древногръцкият драматург оказва сериозно влияние върху формирането на модерната драма през XVI век. По-късно, в епохата на класицизма, към сюжетите на Еврипид се обръща Расин. Влиянието му се усеща и сред много от големите европейски майстори на словото – Волтер, Гьоте, Шилер и много други.
“Кой знае, може би да живееш означава да умреш, а да умреш – че си живял.” Това е мъдростта на “мъдрият, преуспяващ” (както се превежда името му Еврипид).
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар