23 септември 2017 г.

Еврипид е най-младият от тримата големи атински автори на трагедии. Другите двама са Есхил и Софокъл. За Еврипид е характерно въвеждането на битовия елемент в творбите, което не е характерно за съвремието му.

До нас са достигнали 17 от трагедиите на Еврипид. Сред тях “Медея”, “Електра”, “Ифигения в Таврида”, “Ифигения в Авлида” и т.н.

Според “Паралелни животописи" на Плутарх Еврипид се ражда в същия ден, в който гърците печелят голямата морска битка край родното му място Саламин срещу персите. Това се случва на 23 септември 480 г. пр.н.е. Син е на Мнесарх и съпругата му Клейто. Точното свързване на раждането му с победата може обаче да се смята за нагласено – практика, която често се среща в разказите на античните автори за живота на великите хора. В изсечените текстове на мраморната таблица от остров Парос раждането на Еврипид е отбелязано към 486 г. пр.н.е. Съществува и още една версия, според която е роден през 481 г. пр.н.е. Историците обаче приемат датата 23 септември 480 г. пр.н.е.

Не е известно нищо за ранните му години, освен това, че се занимава с гимнастика и мечтае да попадне на Олимпийски игри. Баща му е заможен съдия и това позволява на Еврипид да получи много добро за времето си образование. Не е ясно кога започва да пише. Факт е, че първата му пиеса “Пелиад” е поставена на сцена през 455 г. пр.н.е., т.е. когато драматургът е вече на около 30 години. Поставянето на пиеси по онова време е като състезания. В първия си опит Еврипид “се класира” едва трети.

През целия му живот при участия в подобни драматични състезания Еврипид печели само пет пъти първото място. Това донякъде показва и неразбирането и неоценяването от съвременниците му на творбите. Защото Еврипид е новатор в античната трагедия. А неодобрението на творчеството му вероятно се дължи на това, че атинското общество все още не е готово да приеме новите похвати на писането му. Еврипид, за разлика от каноничните Есхил и Софокол, поставя фокуса в трагедиите си върху човешкото и човешката психология (или ако щете - душевност). Съвършените като титаните герои на Софокъл са далеч от Еврипидовите земни жители, всеки от които е терзан от собствените си чувства и помисли.

Според източниците Еврипид е автор на 92 (някои предполагат само 75) творби. От тях до наши дни са оцелели 17, плюс трагедията “Рес”, за която обаче се предполага, че е писана от по-късен автор. В наши дни постановки на древните трагедии са много рядко гости на сцените на театрите. Дори и да се случи нещо такова, то режисьорите пречупват всичко през погледа на съвременните реалности, което ни пречи да разберем истинската същност на древногръцката трагедия.

Творчеството на Еврипид е оценено по достойнство едва в епохата на древен Рим. Именно там преоткриват истините за живота, описани в трагедиите на древногръцкия трагик. Той се превръща в най-уважаваният от древните автори, чак до падането на империята през V век. Оказва голямо влияние на формирането на атическата комедия, а по-късно и на римската трагична проза. Сериозното му влияние се усеща в работите на Сенека, например.

На Еврипид драматургията дължи широкото разпространение на похвата “deus ex machine” (“Бог от машината”) – когато на финала на произведението възниква безизходна ситуация и изведнъж на сцената, с помощта на кран (машината), се спуска божество, което набързо раздава правосъдие.

Малко преди смъртта си Еврипид напуска Атина (според някои свидетелства заради това, че съвременниците му не оценяват творчеството му) и заминава да живее в двора на македонския цар Архелай, където почива през 406 г. пр.н.е.

През Средновековието творчеството му, както и огромна част от постиженията на древното изкуство, потъва в забрава. Новата вълна на интерес към творбите му се появява в епохата на Възраждането и най-вече в Италия. Древногръцкият драматург оказва сериозно влияние върху формирането на модерната драма през XVI век. По-късно, в епохата на класицизма, към сюжетите на Еврипид се обръща Расин. Влиянието му се усеща и сред много от големите европейски майстори на словото – Волтер, Гьоте, Шилер и много други.

“Кой знае, може би да живееш означава да умреш, а да умреш – че си живял.” Това е мъдростта на “мъдрият, преуспяващ” (както се превежда името му Еврипид).

0 коментара:

Публикуване на коментар