На 22 август 1456 година Влад Дракула става владетел на Влашко. Това всъщност не е първото му “възкачване” на престола на влахите, но тогава започва най-дългият период на управление. Влад III остава на власт 6 години и под негово управление Влашко се прочува по света.
Влад III има две прозвища – Дракула и Цепеш. Цепеш идва от румънската дума teapa (цяпе), което се превежда като “кол”. Заслужил си това прозвище, заради “пристрастността” му към набучването на кол. Другото му прозвище, Дракула, означава просто “Дракон”. Наследява го от баща си Влад II, който е член на Ордена на св. Героги, известен и като Орден на Дракона, създаден от Сигизмунд. Всеки от рицарите на това братство имал право да носи на дрехите си извезан знак на дракон. Влад II отива по-далеч – сече монети с изображение на дракон и така във Влахия всички започват да го наричат Дракул. Друг е въпросът, че в християнските традиции драконът често се препокрива с изображението на дявол, от където идва и демонизирането на думата дракул.
… когато е на 12 години Влад, заедно с по-малкия му брат Раду, са изпратени като заложници в Турция. Това се случва през 1444 година и със заложничеството на двамата влашки принцове се скрепява 10-годишен мирен договор между Турция и Влахия. Влад остава заложник в продължение на 4 години.
… вече на 17 годишна възраст Влад III научава за предателството и убийството на баща му и по-големият му брат. Начело на заговора за убийството са знатните хора във Влашко. Тогава, с помощта на турски войски, Влад III се връща у дома във Влахия и за пръв път застава начело на кралството.
… само няколко месеца по-късно е свален и чак до 1456 година живее в изгнание и води непрестанна “политическа” битка с болярите.
… през 1461 година, 6 години след като се възкачва на трона, отказва да плаща данък на турския султан. Започва война, която Влад печели.
… обаче през това време унгарците и турците се “сближават” и Влад е принуден да бяга. Но е заловен и прекарва в тъмница 12 години.
… отново взема властта през 1476 година, но само след два месеца загива в битка с турците, провела се недалеч от Букурещ.
От къде идва славата му на тиран и вампир?
В основата на бъдещите легенди за кръвожадния Влад Цепеш е един документ, съставен от неизвестен автор, в който са описани всичките му зли дела. Много е вероятно този документ да е написан по заповед на политическите му противници. Публикуван е през 1463 година в Германия.
Поводи за компроматната война – колкото искаш. Например, кралят на Унгария Матяш Хуняди (или Матяш Корвин, син на Янош Хуняди) след като влиза в сговор с врага (турците), "забравя" да върне огромна сума, отделена от папския престол за подготвяния нов кръстоносен поход… Възможно е той да е поръчител на компромата. Всъщност, реални доказателства за кървавите пиршества на Влад III няма.
Но въпросният “уличаващ” документ е написан толкова талантливо, че хората започват да вярват на описанията в него. Ето извадки от него:
- Известен е случай, когато Цепеш повикал около 500 боляри на пиршество. Попитал ги, колко владетеля помнят. Оказало се, че даже и най-младите сред знатните влашки хора могат да изброят имената на поне 7 “царе”. И за да прекрати това “текучество” на трона, Цепеш решава, че първо трябва да се избави от болярите. Заради това, след като ги упоил с много вино, Цепеш наредил всички те да бъдат набучени на кол и да станат украса около покоите му в столицата на Влахия - Търговище.
- Чуждестранен търговец, дошъл по бизнес дела във Влашко, бил ограбен. Жалвал се пред Цепеш и крадецът бил заловен. Докато набучвали нещастника на кол, по заповед на Влад III, върнали на търговеца кесията му. Но търговецът открил, че монетите били с една повече и веднага съобщил за това на Цепеш. А той се зарадвал и през смях обявил: “Браво. Ако не беше си признал, щеше сега да красиш съседния кол до този на крадеца”.
- Цепеш се ядосвал, че в страната му живеят много просяци. Извикал ги на пир, наредил да ги нахранят и напоят. Когато привършили, ги попитал, дали искат завинаги да са сити и да се избавят от земните мъки и страдания. Положителният им отговор на това питане, станал повод да бъдат затворени вратите и прозорците на сградата, където се намирали и след това да бъдат изгорени живи вътре в нея.
- Говори се, че любовница на Цепеш се опитала да го измами, твърдейки, че е бременна. Цепеш няколко пъти я предупредил, че никак не обича да го лъжат, но дамата настоявала на своето. И тогава кръвожадният звяр не се сдържал, взел остър меч и разпорил корема й, крещейки “Виждаш ли? Казах ли ти, че не понасям да ме лъжат?”
- На всички прелюбодействащи жени и вдовици заповядвал да бъдат изрязвани половите органи, а после и да бъдат одирани живи. След това труповете били оставяни да гният на показ, докато птиците не се разправят с тях. За по-големите провинения на същата тема, се полагало и предварително изкормване, като правилата за извършването му били описани детайлно в нарочна заповед…
Това е достатъчно. Ако продължим, може да помислите, че това е някаква статия във възхвала на садистичните средновековни практики за налагане на наказания.
Литературната слава на Дракула започва около 1460-те, когато се появяват немските памфлети с общо наименование “За един голям изверг”. По-късно към тях се добавя и румънският фолклор по темата “граф Дракула”, събран и обработен от Петре Испиреску.
Малко след гибелта на Влад III за него на църковнославянски (да, по онова време в Румъния този език се ползва като литературен) е написана “Повест за мунтянския воевода Дракула”.
В началото на ХХ век се появяват романите на Брам Стокър “Деца на нощта” и “Дракула”. В Германия пък снимат филма “Носферату: Симфония на ужаса”, след което главният герой във филма, Дракула, става най-известният образ на вампир.
След средата на ХХ век гробът на графа се превръща в туристическа дестинация. За да намалят потока от поклонници и да пресекат “нездравото” внимание към тирана, гробът му е преместен. Днес той се намира на остров, където е охраняван от монасите на тамошния манастир.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар