6 август 2017 г.



Твърдението, че “умните хора мислят по-добре” може да ви се стори като тавтология – нали затова ги наричаме умни, защото умеят да мислят. Но какво точно разбираме, като кажем “мислят по-добре”? Може би, че мозъкът им работи по-ефективно? Хипотезата за наличие на връзка между ефективната работа на невронните вериги и нивото на интелект изглежда напълно логична и повечето психолози и невробиолози отдавна я ползват, но това е само хипотеза. Експериментални доказателства липсваха и всичко се базираше на задълбочени допускания. Досега.

Доказателства за съществуването на такава връзка са получили изследователи от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих. В един щастлив момент те забелязват, че електрическата активност на мозъка при хора с ниво малко над средното, се различава от активността на хора с високо интелектуално ниво. Различията се проявяват, при изпълнение на задачи, изискващи активното използване на работната памет.

Работната или оперативната памет (не следва да се бърка с краткотрайната), съхранява малки фрагменти информация, която ни е нужна за извършване на незабавни мисловни операции, като например, решаването на логически задачи или осмислянето на по-сложна информация. От работата й зависи доколко добре умеем да отсяваме нужното от ненужното ни в постоянния поток от информация, който ни залива, или например, доколко се ориентираме в промяната на ситуациите. При решаването на такива задачи активна роля имат предните дялове на мозъчната кора.
Експериментът се състои в това, че на група студенти предлагат комплекс от когнитивни задания с различна сложност: например, показват им набор от картини, които трябва да запомнят по възможност, а след това им демонстрират втори набор картинки и за определено ограничено време трябва да изредят колко от втория набор се съдържат в първия. Всички участници в експеримента са разделение на две групи според резултати от предварително проведен обикновен IQ-тест; активността на мозъчната дейност при всички се следи с помощта на енцефалография (според изследователите този метод за отчитане на активността е напълно подходящ за да се оценят средните разлики в мозъчната активност при различни групи от хора).

В статия за списание Intelligence авторите на изследването пишат, че при изпълняване на най-леките и най-сложните варианти на задачите при умерено умните студенти и при много умните се наблюдава почти еднаква интензивност в работата на мозъка. Но при задачите с умерена сложност разликата става отчетлива. И в случая не става дума за това, дали са се справили или не – и двете групи се справят еднакво добре с тестовете – но при различните хора това се случва с разходването на различни количества ресурси.
Хората с IQ по-високо от средното, се справят много по-икономично и с по-малко усилия. При тях се наблюдава по-малка активност на предните дялове на мозъчната кора. При участниците с IQ около и малко над средното, задачата с умерена трудност кара мозъкът им да работи по-активно. С други думи, умните студенти мислят по-ефективно, с по-малко разход на ресурси. Учените подчертават още веднъж, че и двете групи са се справили с решаването на задачата, но при едните решението е изисквало по-малко усилия на “невроните”.

Може ли да се тренира работната памет и свързаните с нея функции на интелекта? Отговорът на авторите на изследването на този въпрос няма да ви зарадва: ако човек с по-нисък IQ се “натернира” с изпълняването на някаква сложна задача, пак няма да има никакво преимущество спрямо “нетрениран” конкурент с по-висок IQ при решаването на проблем, различен от тренеровъчния, даже и да е сходен с него. Тук не всички специалисти са единодушни. Някои психолози смятат, че различните мозъчни дялове, отговорни за интелекта, може да се “напомпят” с тренировки.


0 коментара:

Публикуване на коментар