Когато стане дума за живота на личности, превърнали се в национални герои, първото, което следва да се вземе предвид е времето, в което им се пада да живеят и действат. За да оставиш героична следа в историята, почвата трябва да е подходяща.
Нещо такова се случва в последните десетилетия на XIII век в Шотландия. Страната просто “си плаче” за подвизи и героични дела. Както и за подлост, страхливост и предателства. В това време е съдено да живее
Уилям Уолъс, сър Уилям Уолъс – националният герой на Шотландия, дръзнал да поведе битка с “окупаторите” англичани.
Малко предистория. В средата на XIII век на трона на Шотландия застава
Александър III. Времето на неговото управление е белязано с мир и просперитет. И изведнъж, съвсем неочаквано, животът рязко се променя след серия от трагични случайности. Само за две години почиват двамата синове на краля, готвени за негови наследници на трона. Кралят обаче все още има време да си “направи” нови, затова се жени отново. Може и да е бързал за среща с младата си жена, когато през една тъмна нощ на 1286 година пада от коня и загива. Кралството остава без наследник, който реално да изпълнява функциите на монарх. Затова шотландските първенци се събират, основават регентски съвет на “Пазителите” и обявяват за наследник на трона внучката на Александър III Маргарет, която е и дъщеря на норвежкия крал. Съветът на “Пазителите” трябва да движи делата в кралството, докато 4-годишната Маргарет порасне и поеме функциите на монарх. Постигната е договореност с английския
крал Едуард I неговият син, бъдещият крал Едуард II, да бъде сгоден за невръстната “норвежка дева”. В договора изрично се подчертава, че след кралския брак Шотландия все така ще си остане независима държава.
Но ситуацията се оплесква, когато 4 години по-късно, докато пътува от Норвегия за Шотландия, малолетната кралица Маргарет умира. Това е краят на
династията МакАлпин и веднага започват спорове, кой да заеме овакантения шотландски престол. За да не се стига до по-сериозни разпри, съветът на “Пазителите” свиква съдебен процес, известен като “Голямото Дело”, на който се разглежда обосноваността в претенциите на всеки от кандидатите за трона. Сред тях е и английският крал Едуард I, но той не е в “челните редици”, затова е поканен за арбитър в спора. Основните
претенденти са Джон Балиол и Робърт Брус. Процесът се заплита и продължава година и половина. Английският крал настоява, и в крайна сметка постига своето, който и да седне на трона, да го признае за сюзерен. През 1292 година престолът е зает от
Джон Балиол, който е коронован и
полага васална клетва пред Едуард I.
Едуард I изобщо не се церемони. Веднага се възползва от правата си и започва да третира новия шотландски крал като редови васал, изисквайки от него и войски за войната срещу Франция, и да наложи забрана на шотландските търговци да спрат бизнеса с континента, а накрая го изправя и пред съда. През март 1296 година недоволството сред шотландските първенци взема връх и
Балиол денонсира клетвата си и сключва с Франция съюз срещу Англия. Едуард I отвръща мълниеносно – нахлува в Шотландия, превзема Берик, един от големите и богати шотландски градове. Войниците му изтребват цялото население на града. След месец шотландските армии търпят съкрушителен разгром в битката при Данбар. Много от бароните попадат в плен. Джон I успява да избяга, но скоро е заловен и е принуден да се отрече от престола. От този момент насетне Шотландия попада под пряко английско управление и се превръща на практика в английска провинция. В подобна обстановка много лесно се пали огънят на бунта. Нужно е само някой да драсне огнивото. И тази искра идва през
1297 година в лицето на сър Уилям Уолъс.
За живота на Уилям Уолъс до 1297 година се знае малко. Изобщо липсват каквито и да е достоверни данни. Всичко, което се знае, се базира на устни предания, които обаче са толкова обрасли с митове, че е трудно да се отсее истината. Предполага се, че се ражда около 1270 година. За родно място е прието да се смята
Елдърсли, макар че и селцето
Елърсли спори за същата чест. Традиционно се смята, че баща му се казва Малкълм, макар че е намерен печат на някой си Дейвид Уолъс, рицар и васал на Джеймс Стюард, и мнозина смятат именно този рицар за баща на Уилям. Така или иначе, историците не разполагат с никакви достоверни източници на данни за младежките години на Уолъс. Що се отнася до легендите, те се обединяват около едно – младият Уилям се оказва доста рано извън закона. Според една от историите, той се спречкал с група английски войници около река Ирвин, които искали да му вземат целия улов. В последвалата схватка Уилям ги надвил. Другата версия гласи, че убива сина на английския управител на Дънди, който си позволил да оскърби него и семейството му.
Първото документално фиксирано
появяване на Уолъс е убийството на Уилям от Хайзелридж – шериф на Ланарк. Легендата, създадена векове след тези случки в поемата на Слепия Хари Дейвис, гласи, че Уолъс извършва това убийство, за да отмъсти за смъртта на съпругата си Марион Брейдфут. Според версията на Слепия Хари, укриващият се от властите Уилям тайно посещава жена си и дъщеря си, живеещи в Ланарк. Шерифът научава за това и заповядва жената да бъде заловена, а след като отказва да издаде къде се крие съпругът й, да бъде екзекутирана. Отмъщението на Уолъс не закъснява. Убива шерифа, а трупът му разчленява на части. Тази случка историците поставят в началото на Първата шотландска война за независимост.
През цялата 1297 година към Уилям Уолъс започват да се стичат привърженици. Започват системно да нападат английски отряди и малки гарнизони, а по-късно преминават към превземане на градове и замъци. В края на месец август войските на Уолъс се обединяват с други въстанали шотландци, водени от Андрю Морей и заедно се сражават с английските войски
при Стърлингския мост. Битката изправя два пъти по-многобройните англичани срещу шотландците, но Уолъс и Морей избират възвишение за своя позиция, а мостът, който англичаните трябва да прекосят е твърде тесен, за да могат да преминат достатъчно бързо на другия бряг. След като пропускат половината от английската армия да се прехвърли от тяхната страна на реката, шотландците атакуват. Английската конница затъва в мочурливата почва, изтласкани назад пехотинците се струпват на моста и той рухва под тежестта им. Спечелена е една величава победа. Авторитетът на Уолъс нараства. В сражението Андрю Морей е ранен смъртоносно и умира от раните си.
Уилям Уолъс е провъзгласен за едноличен Пазител на Шотландия. Заема се с чисто държавнически дейности – възобновява издаването на държавни актове, активно влияе на избора на нов шотландски епископ, сключва от името на държавата договори с немски търговци, и не на последно място събира войски.
Победата обаче е краткотрайна. Едуард I се завръща от Фландрия и организира наказателна кампания. Уолъс се опитва всячески да избягва открити сражения и се ограничава във воденето на партизанска война. Прилага тактиката на “изгорената земя”, заради която англичаните страдат от глад. Уелските барони дори вдигат бунт и Едуард I е на път да се откаже от похода и да се прибере в Англия. Но тогава се намесва съдбата – английският крал получава сведения, че армията на Уилям Уолъс се намира
близо до Фолкърк. На
22 юли 1298 година там се състои сражение, в което шотландците са тотално разбити. Преди битката Уолъс взема решение и построява шотландците в 4 кръгли
“шилтрона” – формирование, в което воините застават рамо до рамо, прикрили се със щитовете си и разчитат на заострените дълги колове, забити в земята, които да ги пазят от нахлуването на конницата на противника. Вероятно в тази връзка се приписва на Уолъс легендарната фраза, изречена като напътствие към воините му
“Аз ви доведох в кръга. Сега танцувайте, ако можете”. Макар че успяват да отблъснат първия английски щурм, шелтроните се разпадат след обстрела от страна на английските стрелци. Поражението е тотално. Уилям успява да се измъкне, но му се налага да се крие. Прехвърля отговорностите си на
Пазител на Шотландия на
Робърт Брус и Джон Комин. Смята се, че бяга във Франция, където се опитва да получи подкрепа от френския крал. Шотландците продължават да водят партизански действия. Победите им са малки. Но пък на дипломатическо ниво се сдобиват с подкрепата на папата. Това обаче не им помага много. Французите са победени и са принудени да сключат мир с Англия. Робърт Брус решава да премине на страната на Едуард I. Вече с развързани ръце
английският крал отново установява пълен контрол над Шотландия. Уилям Уолъс начело на малък отряд продължава да води партизански действия. И така до
август 1305 година, когато е предаден на англичаните от шотландския
барон Джон Ментит.
В Лондон Уилям Уолъс е изправен пред съд по обвинения в незаконно свикване на шотландския парламент, подписване на държавни книжа, поддържане на сепаратистки мир с Франция и убийството на шерифа на Ланарк. Признат е за виновен в държавна измяна. На
23 август 1305 година е обесен, почти до настъпване на смъртта,
изкормен, обезглавен, а тялото му разчленено на четири части. Подобен метод на екзекуция
официално се полага за държавна измяна едва след 1351 година, но Уолъс е един от онези, които далеч по-рано изпитват варварската екзекуция.
Главата му е забучена на кол на Лондонския мост, за назидание на всички, а частите от тялото му са разпратени до четири от големите шотландски градове.
Историята на човека Уилям Уолъс приключва. Но тепърва предстои да се роди легендата за героя Уилям Уолъс. Първоначално в устните предания започват да се раждат легенди за подвизите му. Някъде около 1470 година се появява
поемата на Слепия Хари Дейвис “Постъпките и делата на Уилям Уолъс, рицарят от Елдърсли”. Макар че поемата е лош източник на исторически факти, тя е отлично средство за създаването на един величав и митичен образ на героя Уолъс. На по-късни етапи от нея черпят вдъхновение мнозина майстори на перото, от Робърт Бърнс до Байрон, Джон Кийтс и Уилям Уърдсуърт. Тази поема е и в основата на сценария за
филма “Смело сърце”, в който ролята на Уилям Уолъс е блестящо изпълнена от Мел Гибсън.
По време на общото за Европа надигане на националистичните движения след средата на XIX век, близо до Стърлинг е издигнат огромен монумент в памет на сър Уолъс.
Кулата-монумент е висока над 70 метра, построена е в стила на викторианската готика и градежът й е изцяло финансиран с волни пожертвования. В тази сграда се намира музейна експозиция, където се съхранява
“мечът на Уолъс” - огромен
клеймор (двуръчен меч) с острие дълго 4 фута и 4 инча, а с ръкохватка дължината му става 5 фута и 4 инча. За да борави удобно с подобен меч, дълъг 173 см, човек трябва да е висок почти два метра. А и се спори, дали този меч е принадлежал на Уилям Уолъс. Някои изследвания сочат, че е изкован от слети три други остриета и в технологично отношение не съвпада съвсем точно с начините за коване през XIII век. Но няма да се впускаме в детайли, важен е символът.
И ако се чудите, защо до тук само веднъж споменахме филма “Смело сърце”, който е посветен на шотландския герой Уилям Уолъс, то ето го и отговора:
филмът е чудесен от художествена гледна точка. Но от към историческа достоверност търпи твърде много критики. Още с излизането му на екран не веднъж е критикуван за “свободния прочит” на историческите факти. Някои твърде заядливи критици дори твърдят, че само в първите 2,5 минути от него може да се забележат 18 исторически издънки. Но не забравяйте, че това е художествена творба. Ако започнете да се заяждате за несъответствията, трябва да се започне от заглавието. “
Braveheart” всъщност е наричан не Уилям Уолъс, а
Робърт Брус – коронован за крал на Шотландия като Робърт I.
Да, вярно е, че шотландците в целия филм се разхождат, облечени в традиционните
шотландски полички, въпреки че въпросните полички (или както е правилно да се наричат “грейт килт”)
се появяват около 3 века по-късно от събитията, разиграващи се във филма и изобщо не са “традиционни” по времето на Уолъс. Но как иначе ще различаваме кои са “героичните” шотландци и кои “окупаторите” англичани?
Дори и баталните сцени във филма да не отговарят на действителните битки (в сцената с битката край моста на Стърлинг, например, самият мост някак липсва, макар че е от съществено значение за цялото сражение. А в баталната сцена при Фолкърк липсват кръглите шелтрони), това си остава един красив разказ за непокорния шотландец Уилям Уолъс, повел хората на битка за независима Шотландия.
-----------
За още новини
харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар