16.8.15

Специалистите различават две фази на съня ни – бавна и бърза. Бързият сън се нарича REM-сън, като REM означава rapid eyes movement – бързо движение на очите. Смята се, че по време на бързата фаза на съня се случва онова, което наричаме сънища и очите ни се движат “за да проследяват” картините, които се раждат в спящия ни мозък. Досега обаче нямаше преки доказателства, че се случва точно това.

Невробиолози от университетите в Тел Авив, Лос Анджелис и Медисън в Уисконсин провеждат експеримент, в който участват 19 души, страдащи от епилепсия и на които им предстои хирургична намеса. Преди да оперират участъка от нервна тъкан, който предизвиква припадъците, хирурзите поставят електроди, които трябва да установят кога и от кои неврони започва епилептичния пристъп. Практика е в подобни случаи паралелно с медицинската процедура да се провеждат и фундаментални изследвания, тъй като всяка манипулация от този вид е възможност да се надникне в жив човешки мозък.

Ицхак Фрид  и колегите му проследяват активността на отделни нервни клетки в средния дял на мозъчната кора в областта на слепоочията, където се осъществява прехода между визуалните възприятия и паметта. Невроните в този участък реагират както на новите образи, така и на това, което вече им е познато  (например, на снимки на приятели или на места, на които сме били). При това, във втория случай дори не е нужно да гледаме снимката – достатъчно е само да затворим очи и да видим нещо, което се е запазило в паметта ни. Характерът на активността на невроните в двата случая обаче е различен. Учените записват работата на нервните клетки, когато човек спи, когато се събужда и докато лежи в тъмна стая (нищо не вижда), както и когато гледа някакво видео или си говори с други хора. В отделен тест доброволците са помолени да фиксират погледа си в една точка, за да се отчете как се държат невроните при неподвижни очи.

Така се установява, че по време на бързия сън, невроните работят по начин, все едно мозъкът е видял нещо ново – все едно сме будни и влизаме в напълно непознато за нас място. По време на сънуването клетките сработват точно след поредното движение на очите, което дава основание с голяма доза сигурност да се твърди, че активността на невроните и движението на очите наистина са свързани. Резултатите от експеримента учените са описали в статия за Nature Communications.

До известна степен тези данни се разминават с виждането, че в спящия мозък се извършва несъзнателна обработка на образи, които сме запомнили в будно състояние. Ще повторим, че невроните работят както в будно състояние и “виждат” не нещо познато ни, което можем да извикаме от паметта си, а нещо напълно ново. Все още обаче има много неясни моменти, затова е рано да се правят каквито и да е глобални изводи, подчертават невролозите.

Първо, какво означава “ново” и “старо”? Може ли комбинацията от стари образи да предизвиква ново зрително усещане? Ако клетките реагират на нещо наистина ново, то откъде се появява то, след като спящият е със затворени очи? И накрая, най-важното – все още липсват категорични доказателства, че бързите движения на очите съвпадат с моментите на сънуване. Тоест, не е ясно защо очите се движат и дали това е реакция на съването.

Според някои предположения, сънищата се отнасят към момента, когато тъкмо потъваме в съня или когато се събуждаме и представляват сигнали, постъпващи отвън до полуспящият мозък. Надеждите на специалистите са, че последващи изследвания ще дадат отговори и на тези въпроси и ще стане възможно да научим какво се случва със съзнанието ни, когато преминава между състоянията на сън и бодърстване и обратно.

0 коментара:

Публикуване на коментар