17.7.15

Трактор преминава сред редовете лавандула по време на прибирането на реколтата във фермата Lordington Lavender в Западен Съсекс.

Думата “лавандула” идва от италианското lavanda, от глагола lavare, който пък е взет от латинското lavāre, което се превежда като “измиване, миене”. Обяснението за тази връзка е, че римляните са ползвали лавандула при прането на бельо, за да му предадат свеж аромат.

За родина на растението е прието да се смята Средиземноморието, но днес лавандулата се отглежда във всички страни на Европа, Северна Америка, Азия и Африка. В Централна Европа лавандулата е пренесена от римляните по време на експанзията на Римската империя и много бързо става “традиционна” култура.

Лавандулата е отглеждана заедно с много други ароматни и лечебни треви в градините на католическите манастири. В зората на Ренесанса, през XIV век, в Европа се появяват първите парфюми, в чиито композиции по правило се съдържа и екстракт от лавандула.

Смята се, че ароматът на това растение помага да се преодолява главоболие, справя се с болки в ставите, а маслото от лавандула е препоръчително за по-бързо заздравяване на рани от изгаряне.

В Испания, Италия и Франция лавандулата се използва и в кулинарията. Добавят я като подправка в салати или основни ястия.

0 коментара:

Публикуване на коментар