31 юли 2015 г.

Със сигурност през последните дни ви е попаднала поне информация за това, че тази вечер ще наблюдаваме “рядкото” явление “синя луна”. Като оставим настрана, че явлението не е толкова рядко, трябва да сте наясно, че и цветът на Луната довечера (31 юли 2015 г.) няма да е син.

Исторически понятието “синя луна” се среща в документи, датиращи от първата половина на XVI век. В “Morris Dictionary of Word and Phrase Origins” е записано, че понятието се среща за пръв път в хроника от 1528 година. Според канадския етнограф Philip Hiscock, да кажеш, че нещо се случва “веднъж по време на синя луна” е еквивалентно на “ще стане на 30 февруари”.
През XIX век понятието “синя луна” започва да се употребява масово за да се опише явлението, дължащо се на разликата между продължителността на Слънчевата година и лунния цикъл. Понеже един лунен месец е с продължителност от 29,5 дни – по-кратък период спрямо календарните месеци, с изключение на февруари – в някои календарни години се наблюдават 13 пълнолуния, вместо 12. През XIX век и в началото на ХХ век популярният "Maine Farmers’ Almanac" дефинира “синята луна” като “третото пълнолуние в един сезон с четири пълнолуния”, вместо нормалните три. Третото, а не четвъртото пълнолуние, се смята за допълнително, за да може да не се "разместват" названията на традиционните лунни цикли, свързани с подходящите за земеделските дейности наименования.

През 1946 в списание "Sky & Telescope" астрономът-любител James Hugh Pruett грешно интерпретира дефиницията на "Maine Farmers’ Almanac" и описва “синята луна” като "второто в рамките на един календарен месец пълнолуние". Тази грешна трактовка много бързо става популярна в масовата култура. През 80-те години на ХХ век благодарение на популярната в САЩ радио програма StarDate грешната интерпретация от 1946 година вече е изместила истинското значение на фразата.

“Синята луна” според сега приетото определение (второто пълнолуние в рамките на един календарен месец), всъщност изобщо не е чак толкова “рядко” явление. Случва се на всеки 2,7 години и след днешната “синя луна” следващото й появяване ще е през януари 2018 година.

Понякога, наистина много-много рядко, цветът на Луната все пак може да изглежда син. Необикновеният феномен може да се наблюдава при мощни вулканични изригвания, големи горски пожари или пясъчни бури, когато фини частици прах биват изхвърляни във високите слоеве на атмосферата. Пречупването в тези частици на светлината “елиминира” частично червената част от спектъра, затова и  лунният диск се “оцветява” в бледо синьо.
Според някои източници, след колосалното изригване на вулкана Кракатау през 1883 година в продължение на почти две години фината прах, изхвърлена от индонезийския вулкан е карала Луната да свети “в синьо”. NASA пък разполага с данни за подобно “синьо” светене на Луната по време на масивни горски пожари в западна Канада през 1950 година. Микроскопични частици етерични масла от изгорелите дървета се издигат в атмосферата и карат светлината от естествения спътник на Земята да изглежда синкава.


0 коментара:

Публикуване на коментар