21 юни 2015 г.

Смята се, че моралните понятия са възникнали у хората не току-така отникъде – някакви представи за това, кое е справедливо и кое не е, има дори при шимпанзетата. Но при тях се стига само до “представи за”: маймуните могат да накажат онзи, който им посегне на храната, но да се впускат в решаване на спорове между “трети лица” не е тяхна задача – никое шимпанзе няма да тръгне да наказва някого, който е откраднал храната на друго шимпанзе.

Човек е станал човек именно заради това, че не остава равнодушен към несправедливостта за неща, които не го касаят лично. Кога обаче у нас се появява “човешкото” чувство за справедливост? Психолози от института по еволюционна антропология към Общността “Макс Планк” провеждат експеримент с деца на възраст между 3 и 5 години. Децата сядат около маса с въртящ се плот, която е разделена на 4 сектора с прозрачни прегради. Заедно с детето около масата поставят две кукли, а  четвъртият сектор остава свободен и е покрит – това е “пещерата” в играта. Със специално въженце детето може да върти масичката, но освен това, една от куклите (всъщност е скрит човек, който я управлява) също може да командва въртенето на масата.

Сценарият на играта е следният: детето и куклите получават лакомство и играчка, но куклата, управляваща масичката, може да я завърти така, че онова, което се е паднало другиму, да отиде при нея. Понякога жертва на “кражбата” става детето, понякога – другата кукла. Но детето може да отговори със “симетрична” атака от своя пулт за управление. Обаче в единият случай детето може да реши да изпрати откраднатото в “пещерата”, така че то да стане ничие, или да избере и да предаде предмета на когото реши.
Масата с въртящ се плот, използвана в експеримента
В статия за списание Current Biology Катрин Ридъл и нейните колеги пишат, че тригодишните деца са се опитвали да накажат “крадеца” в половината от случаите, когато кражбата ги е касаела лично и в 40 % от случаите, когато жертва на кражбата е другата кукла. При петгодишните стремежът да бъде наказана несправедливата постъпка се повишава до нива от 80% и 70% съответно.

Експериментът бива усложнен – в играта влиза още една кукла, която не е зад масата, но също има възможността да премества предметите, поставени на нея. В някои от случаите лакомството се оказва пред друга кукла, в други – пред празния сектор, където няма никой. Т.е., отново имаме несправедливост, но без очевидна изгода от проявяването й, тъй като “новата кукла” остава без сладкиш във всички случаи. Децата обаче не се впечатляват от това, че изгодата липсва и винаги връщат предмета на онзи, от когото е “откраднат”.  С други думи, децата все пак се опитват не толкова да накажат “крадеца”, а да обезщетят жертвата на кражбата.

През миналата година подобен експеримент е проведен и от психолози от Университета в Йейл, но при тях данните сочат, че чувството за справедливост се появява едва около шестата година от живота ни. В това изследване обаче, децата виждат само резултата от измамата – за тях остава неясно как някой краде бонбоните от друг. Вероятно, именно “пладнешкият грабеж”, когато виждат кой, кого и как лъже, събужда чувството за справедливост дори и при съвсем малките човечета на тригодишна възраст.

В интерес на истината трябва да се припомни и статия, публикувана още през 2011 година в Psychological Science, в която се говори за това, че дори бебетата на една годинка усещат, че нещо се случва “неправилно”. Но в това изследване се акцентира само върху фактът, че децата обръщат повече внимание на “неправилните” ситуации.

В настоящото изследване децата активно се опитват да възстановят справедливостта. Все още обаче остава да се намерят още много отговори на въпроса, дали това поведение ни е “вродено”. Не е изключено дори тригодишните деца да дължат чувството си за справедливост на общуването с възрастните.

0 коментара:

Публикуване на коментар