Отдавна е известно, че котките нямат вкусови рецептори за сладко. Изследователи провеждат анализ на вкусовите рецептори за горчиво и след серия експерименти на клетъчно ниво установяват, как два от тях (Tas2r38, отговорен при хората за повишената чувствителност към горчиво, и Tas2r43) реагират на горчиви съединения. Учените работят с добре познатите дегустатори фенилтиокарбамид (PTC) и пропилтиоурацил (PROP) — тяхната молекулярна структура е почти същата, като на брюкселското зеле и броколите; както и с извличаните от алоето алоин и денатониум — най-горчивото вещество от известните на човека. Денатониумът нарочно се включва в състава на опасни лекарствени препарати, за да се предотврати неволното им поглъщане от малки деца и животни.
Оказва се, че котешкият Tas2r38 е десетки пъти по-слабо чувствителен спрямо PTC и въобще не реагира на PROP. Tas2r43 реагира слабо на алоин, но на денатониум — далеч по-силно, отколкото аналогичният рецептор при човек. Учените стигат до извода, че котките възприемат горчивото различно от хората – най-малкото усещат много по-ограничен брой горчиви съединения.
Това може да се обясни с факта, че котките, за разлика от кучетата, приматите и мечките, са “абсолютни” хищници и не консумират растителни храни. Следователно, не са им нужни развити рецептори за горчиво, които позволяват на другите животни да различават полезните от отровните растения. Страничният ефект от всичко това е, че котките остават равнодушни към много храни, които за човек изглеждат вкусни.
Учените планират да използват откритието си, за да създадат нови съединения, които да блокират рецепторите за горчиво при котките. Тези вещества може да накарат домашните любимци да започнат с по-голяма доза съпричастност да се отнасят към приемането на лекарствени препарати и да са по-малко капризни към храната.
0 коментара:
Публикуване на коментар