Гранд каньон се оказва сравнително млад

Специалистите отдавна се опитват да определят точната възраст на намиращия се в платото на Колорадо Гранд Каньон. Американски учени излизат с ново съобщение, според което точната му възраст е 6 милиона години.

За да установят кога е започнала ерозията на легендарния каньон, учените използват всякакви съвременни технологии. Заради различията в получените данни възрастта на каньона е определяна между 6 и 70 милиона години. Повечето изследователи се придържат към тезата, че Гранд каньон се е формирал преди 6 милиона години. Ново изследване потвърждава точно тази теза.

Според изводите на Андрю Дарлинг и Келин Уипл - учени от Аризонския университет, изучаващи западния сегмент на Гранд каньон, той действително е относително млад – на 6 милиона години. Една от алтернативните хипотези предполага, че  ерозивните процеси в каньона са започнали преди 17 милиона години, а друга теория пък установява тази граница още по-назад във времето – преди 70 милиона години. Разликата в хипотезите се обяснява с това, че авторите на теориите не вземат под внимание всички данни.

Дарлинг и Уипл изследват разлома Гранд Уош, който отсича западната част на Гранд каньон. Разломът преминава от север на юг почти перпендикулярно на каньона. Разломът се движи по такъв начин, че западната му страна се оказва по-ниско от източната, в резултат на което са се формирали спиращите дъха скали Гранд Уош. Движението, наричано нормално плъзгане, е довело до образуването на впадина в Гранд Уош в източния край на езерото Мид.  Склоновете на скалите Гранд Уош приличат на склоновете на Гранд каньон в района на притоците на река Колорадо, но последните са по-стръмни.

Това сравнение, смятат геолозите, е полезно, тъй като разломът Гранд Уош може да бъде детайлно изучен. По техни данни, приплъзването на разлома е започнало преди около 12-18 милиона години. Скалите и климатът на двата региона са сходни, а различната форма на релефите може да се свърже с различните периоди, през които е започнала ерозията. По наблюденията на Дарлинг и Уипл, ерозията на Гранд каньон е започнала значително по-късно от приплъзването на разлома.

Припомняме, че по-рано учени от Университета в Ню Мексико съобщиха, че са успели да определят точно времето на четири от петте сегмента на Гранд каньон. По техни данни два от трите централни сегмента са древни палеоканьони – възрастта на единият учените определят на 50-70 милиона години, а възрастта на другия – между  15 и  25 милиона години. А двата крайни сегмента на каньона са се появили като плод на “дейността” на река Колорадо. Тези сегменти според учените от Ню Мексико са на възраст от 5-6 милиона години.