“Ако текущата тенденция се запази, ще са нужни милиони години, за да се възстанови биоразнообразието, а и нашият вид е възможно твърде бързо да изчезне”, казва Герардо Себалос от Автономния университет в Мексико.
Себалос и колегите му, под ръководството на известния еколог Пол Ерлих от Станфордския университет (САЩ) достигат до този извод, като изчисляват честотата на изчезване на стари видове бозайници и гръбначни животни по време на предходните масови отмирания, както и в “спокойните времена” между такива периоди.
Учените подчертават, че са използвали най-консервативните методи за оценка на резултатите – максималната честота на измиране в “спокойни времена” сравнена с минималната честота на изчезване на видовете днес – за да избегнат обвиненията в търсене на сензация и за да не “сгъстяват краските”.
Според изчисленията им, в епохата, предшестваща антропоцена – човешката епоха, на всеки 100 години са изчезвали около два вида бозайници от всеки десет хиляди съществуващи по същото време животински видове. През ХХ век този показател е нараснал 114 пъти.
С други думи, броят на видовете, изчезнали за това време, при нормални условия изчезват за 10 000 години, а не само за един век. Темповете на измиране на животните в последните два века стремглаво се приближават до онези, довели преди 66 милиона години до масовото изчезване на видове, когато измират динозаврите, морските рептилии и птерозаврите.
Учените подчертават, че оценките им са силно занижени и най-вероятно доста подценяват мащабността на съвременните тенденции в изчезването на видове.
Дали съществува изход от тази ситуация, е важният въпрос, който предстои да получи отговор. Ерлих смята, че човечеството все още е в състояние и има време, за да вземе мерки и да намали мащабите на измиране, все пак периодът за действие е твърде кратък.
Днес, по думите на учените, около 40% от видовете – амфибии са заплашени от изчезване. Същата участ грози и 1/4 от бозайниците.
0 коментара:
Публикуване на коментар