28.5.17

“Кой сте вие, г-н Бонд?” – тази реплика не веднъж е изричана от злодеите, описани в книгите на писателя Иън Флеминг. Вероятно може да се добави и още един въпрос: “Кой сте вие, г-н Флеминг?” И няма да е несправедлив паралелът, защото животът на самия автор на романите за Джеймс Бонд е като този на знаменития му герой – заплетен, обвит в множество легенди и интриги. Флеминг и Бонд си приличат по много неща – и двамата са разузнавачи, авантюристи, обичат лукса, красивите жени, скъпият алкохол и като цяло живеят за собственото си удоволствие без да се притесняват от укорите.

Би било странно Иън Флеминг да води скромен живот. “Бащата” на Джеймс Бонд, за разлика от героя си, е роден на 28 май 1908 година, в семейството на член на британския парламент. Както не е странно и че детето от аристократично семейство постъпва в едно от най-престижните учебни заведения – Итън колидж. Колежът дава на Британия много известни политици и семейството на Флеминг планира не лоша политическа кариера за Иън.
Понякога обаче, ябълката не пада толкова близо до дървото. Иън Флеминг получава отлични бележки само по спортните дисциплини и се интересува много предимно от… нежния пол. При това интересът му е толкова подчертан, че заради това се проваля – изгонен е от колежа заради скандална връзка.


Високопоставените му роднини обаче се заемат и уреждат отклонилият се от правия път студент с място в Кралската военна академия Сандхърст. Но дори и сред военните порядки на академията Флеминг успява да намери начин да живее бохмески живот. Стига до там, че се самоотлъчва и заради това е изгонен от академията. Флеминг е до толкова самоуверен, че дори без да има висше образование подава документи и кандидатства за работа във Форин офис. Но животът не е литературна измислица и от външното министерство много бързо му отказват.

С протекциите на майка си през 1931 година Иън Флеминг започва работа като прост репортер в информационната агенция “Ройтерс”. Този път попада в свои води – скандали, интриги, разследвания – всичко това го увлича и той живее изцяло с работата си. В това поприще преуспява до толкова, че през 1933 година е командирован в Москва, където трябва да отразява нашумял по онова време процес срещу шестима британски инженери, които са обвинени в шпионаж срещу Съветския съюз.

Флеминг замисля още една авантюра. Поданикът на британската корона пише писмо до Йосиф Сталин с молба за интервю. Колкото и да е странно, на “наглия британец” не са му пратени “лоши момчета”, а просто му е връчен вежлив отказ. “В момента съм много зает с ежедневни задачи, затова, за съжаление, не мога да удовлетворя молбата ви”, гласи текстът на отказа, под който стои подписа на Сталин.


Връщайки се у дома Флеминг се разочарова и от журналистиката. Търсенето на сензациите изисква полагането на огромни усилия, а срещу това получава много малко възнаграждение. Затова Иън Флеминг напуска и… се заема с борсови спекулации. Коментарите на познатите му в този период са “На глупаците винаги им върви”. Защото за съвсем кратко време студентът-неудачник, уволненият журналист, успява да заработи на борсата цяло състоИъние. И, разбира се, Иън Флеминг нямаше да е той, ако беше вложил всичко спечелено в банка. Не – със спечелените пари си купува скъпи апартаменти и организира безкрайни купони. Но и лъскавият светски живот му омръзва и през 1939 година, след като “затваря домашния си развлекателен салон” се озовава на служба във военноморската разузнавателна служба на Великобритания.

По време на Втората световна война Иън Флеминг служи на родината: търси секретни лаборатории, където се разработват немските бойни ракети; помага при евакуацията на краля на Албания; участва е много секретни операции и заради креативността му е забелязан чак зад океана. Поканен е да помага на разузнаването в САЩ. Победа след победа, стъпка по стъпка – кариерата му върви към върха. Но службата изпраща Иън Флеминг в Ямайка, където за разлика от мъгливия Албион 365 дни в годината Слънцето свети ярко, растат екзотични плодове, а по улиците се разхождат прекрасни мулатки.

Без много да се замисля Флеминг си подава оставката. В ямайския “рай” бившият разузнавач си построява бунгало, което кръщава “Златното око”. Вероятно е смятал да започне някаква работа, но неочаквано се влюбва. Връзката му с омъжената Анна Ротирмър, за разлика от предишните му мимолетни увлечения, продължава няколко години. Когато научава, че любимата му очаква дете, Флеминг настоява тя да напусне съпруга си, като й обещава планини от злато. И веднага се заема да изпълнява обещаното – започва да пише първия си роман “Казино Роял”. Книгата е готова след два месеца. Остава само един детайл за завършването й – главният герой изпълнява задача на разузнаването, сражава се с терористи, спасява невинни, но… си няма име. Флеминг пробва стотици варианти, но така и не може да избере име за ловкия шпионин. В едно интервю, дадено години по-късно, писателят разказва, че пред погледа му попада книгата “Практически справочник по птиците в Западна Индия”, чийто автор се казва Джеймс Бонд. Професорът по орнитология едва ли е предполагал, че птиците от Западна Индия ще променят до толкова живота му, че буквално ще му се наложи да воюва с тълпи репортери, а съпругата му ще е принудена да пише гневни писма до някой си Иън Флеминг в Ямайка.
Що се отнася до кодовото 007, то, според някои данни, това съчетание на цифри е немски дипломатически код, който британското разузнаване успява да разгадае по време на Първата световна война.


Мнозина критици са уверени, че прототип за Джеймс Бонд е самият Флеминг. Писателят нееднократно е отричал това и твърди, че реалният Джеймс Бонд е вдъхновен от някой си таен английски разузнавач на име Сидни Райли. Така и никой не е успял да открие в британските архиви нещо за въпросният таен агент. Само един английски историк Ендрю Кук твърди, че знае кой е въпросният Сидни Райли и че зад въпросния се крие Соломон Розенберг – преселник от Одеса в Англия, който шпионира Съветския съюз в полза на Великобритания и е разстрелИън в средата на 20-те години в Москва.

Популярността и хонорарите на Иън Флеминг растат всяка година. Джон Кенеди си признава, че един от любимите му литературни герои е Джеймс Бонд, а за най-добра смята книгата “От Русия с любов”. Флеминг, благодарение на успеха и не на последно място на “президентската реклама”, успява да стане един от най-богатите хора в Англия. Купува си замък от XVIII век в Кентърбъри и огромно поземлено имение с истински дворец в графство Уилтшър.

Живее охолно до последните си дни, без изобщо да обръща внимание на съветите на лекарите. Забавленията покрай Флеминг не престават, пуши много и нерядко пие по бутилка джин на ден. Смъртта го застига внезапно – писателят-разузнавач почива след инфаркт на 12 август 1964 година в Кентърбъри, докато играе голф.

Историята на Иън Флеминг обаче не свършва със смъртта му. През 1996 година бившият английски разузнавач Кристофър Крайтън пише книгата “Операция Джеймс Бонд. Последната тайна на Втората световна война”. В нея той разказва, че Иън Флеминг е участвал в секретна операция на британското разузнаване. Няма нищо странно в цялата работа – част от играта в разузнавателните служби са секретните операции. Но в случая бившият шпионин разказва за това, как през 1945 година британското правителство организира тайна операция по извеждането на един от фашистките босове – Борман, от Берлин за Англия. Според Крайтън кодовото име на операцията е “Джеймс Бонд”… След излизането на тази книга в света отново се заговори, че Бонд и Флеминг са едно и също лице.

През 2008 година, в чест на 100-годишнината от раждането на Иън Флеминг, в Имперския военен музей в Лондон е организирана изложбата “Само за вашите очи: Иън Флеминг и Джеймс Бонд”. Според организаторите на тази изложба, те я наричат така, защото след като преровили всички архиви, прочели купища кореспонденция, така и не могли да установят реалното от измисленото в живота на Иън Флеминг и Джеймс Бонд.

0 коментара:

Публикуване на коментар