Двамата са родени в Тесалоники (Солун), който по това време е част от Византийската империя. Баща им е високопоставен местен военачалник. Методий е по-големият и се ражда през 820 година. Константин е със седем години по-малък от брат си.
От детските си години Константин проявява интерес към науките и езиците. Получава превъзходно образование в царския двор, където учител му е известният Фотий, впоследствие станал патриарх на Константинопол.
След като завършва обучението си Константин получава йерейски сан и е назначен за съдържател на патриаршеската библиотека в храма “Св. София” (на практика по днешните критерии това се равнява на степен академик), но скоро напуска столицата и тайно се оттегля в манастир. Обаче го откриват и го връщат в Константинопол, за да стане преподавател по философия в най-знатното училище в града – Магнаурската школа.
С помощта на мъдростта си и вярата си, младият Константин побеждава в диспут низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който предвожда еретиците-иконоборци. Това му донася голяма известност в столицата. След победата император Михаил III го изпраща на диспут за Светата Троица със сарацините (мюсюлманите), където Философът отново побеждава в пренията.
През това време по-големият му брат Методий, след като служи 10 години като управител на една от провинциите, се оттегля в манастира Олимп в Мала Азия. Някъде около 860 година се отказва от архиепископски сан и става игумен на манастира св. Полихрон, който се намира около град Кизик на азиатското крайбрежие на Мраморно море. След като се завръща от мисията при сарацините, Кирил се присъединява към брат си, защото цял живот жадува монашеството.
През 858 година хазарите, чиято държава се намира на територията на днешна юго-източна Русия, молят император Михаил да им прати проповедници на вярата. Императорът изпраща братята Кирил и Методий. Пътят им минава през Корсун (Херсонес Таврически, днешен град Херсон), където мисионерите отсядат за кратко време, за да усъвършенстват познанията си по иврит. Докато са в Корсун, откриват мощите на св. Климент Римкси – четвърти (а по други версии – трети по ред) римски папа след св. Петър. По-голяма част от свещените мощи отнасят със себе си.
За съжаление не успяват да обърнат в християнската вяра кагана на хазарите. Кръщават около 200 хазари и като вземат със себе си освободените от хазарско пленничество гърци, поемат към Византия. Методий става игумен на манастира св. Полихрон, а Кирил се връща в Константинопол.
През 863 година в Константинопол пристига посланическа мисия от името на управителя на Великоморавия – княз Ростислав. Посланиците молят да им се изпратят учители, които да проповядват християнската вяра на славянски език. Византийският император натоварва с мисията отново Кирил и Методий.
Християнството навлиза във Великоморавия под въздействието на латинските мисионери от южна Германия. Богослуженията се извършват на латински език, което пречи на разрастването на влиянието на религията, а и препятства самото просвещение на населението.
Когато праща братята, императорът казва на Кирил: “Знам, че си слаб и болен, но освен теб няма кого да пратя, за да изпълни онова, за което ме молят. Вие сте солунци, а всички солунци говорят славянски”. Кирил му отговаря: “Слаб съм и болен, но се радвам да ходя пеша и бос, готов да умра за християнската вяра.” И още пита Кирил: “Имат ли славяните азбука? Да учиш без азбука и без книги е като да пишеш учението си върху вода”.
Така Кирил започва работа по създаването на писменост, за основа на която служи гръцкия алфавит.
Учените не са на едно мнение, коя азбука е създадена от Кирил – кирилицата или глаголицата. През X–XI век кирилицата има 43 букви – 25 са заимствани от гръцкия алфавит, а 18 са относително собствени и служат най-вече за предаване на звуци, които липсват в гръцкия език, но са характерни за славянската реч.
Глаголицата до голяма степен съвпада с кирилицата. Разликите са най-вече във формите на буквите, които са по-сложни за изписване. Спорен е и въпроса за произхода на тази им форма. През X-XI век глаголицата е разпространена в Моравия, Далмация и България, а в Хърватия се ползва чак до XVIII век.
Според една от версиите, Кирил създава глаголицата, а кирилицата е дело на ученика му Климент Охридски, който на границата между IX и X век работи и твори под личното покровителство на българския цар Борис I, а по-късно и на Симеон Велики.
Според друга версия, глаголицата е въведена във Великоморавия в края на X века от учениците на Кирил, защото приличащата много на византийското писмо кирилица е преследвана от латинското духовенство, съперничещо си с византийските мисионери в този регион.
До XI–XII век и кирилицата, и глаголицата се ползват паралелно. Постепенно графично по-съвършената кирилица измества навсякъде глаголицата.
С течение на времето славянската писменост и преведените на славянски език книги се разпространяват по цялата източна част на Балканския полуостров, по обширната територия на България, която преживява своят Златен век. Освен това се пренася по поречието на Дунав до земите на днешна Унгария, покрайнините на Полша, Чехия, Хърватия и Сърбия, а по-късно достига и до Киев и Новгород. Това просвещение се превръща в символ и източник на славянското единение.
По същото време се разгаря конфликта между Източната и Западната църкви и борбата им за влияние. Славянските просветители разгръщат просветителската си дейност на територии, които са независими от Константинополската патриаршия, но и зависещи от благоволението на папския престол. Това им налага да бъдат много внимателни, за да не настроят срещу себе си властта в Рим.
Епископите в Германия обаче, които проповядват на латински във великоморавските храмове, се вдигат срещу светите братя, като твърдят, че богослуженията могат да се извършват само на три езика - еврейски, гръцки или латински.
Светият философ им отвръща: "Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. Ако не искате да разберете от тези [примери], то поне от Писанието познайте божията воля. Давид се провиква и казва: "Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова." И пак: "Възкликнете Господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте." И другаде: "Цялата земя да ти се поклони и да ти пее, да пее на твоето име, вишний." И пак: "Хвалете Господа, всички народи, прославяйте го, всички люде". (св. Климент Охридски - "Пространно житие на Константин - Кирил")
Посрамени, немските епископи се смиряват, но не забравят обидата и пишат жалба до папа Николай I. За да решат спора светите братя поемат към Рим. Със себе си носят мощите на св. Климент Римски, както и копия на преведени на славянски литургийни книги.
Папа Николай I обаче почива, преди да дочака посланиците. Приемникът му Адриан II иска да помири Западната и Източната църкви и затова излиза лично да посрещне гостите. Кирил и Методий са посрещнати с почести от голямо народно шествие, предвождано от римските първенци и духовници. Папата приема от Кирил и Методий мощите на св. Климент и ги полага в базиликата, осветена в негова памет. Преведените книги са благословени лично от Адриан II върху олтара на древната римска базилика Санта Мария Маджоре. С този акт папата официално признава правото да се служи по славянските литургийни книги, наравно с тези на гръцки и латински език.
Малко след пристигането в Рим Кирил заболява. Завещава на брат си Методий да продължи великото дело, което двамата са започнали. Константин – Кирил Философ почива на 14 февруари 869 година. Положен е в криптата на базиликата Сан Клементе.
Методий изпълнява заръката на брат си. Връща се във Великоморавия и вече като архиепископ проповядва през следващите 15 години. Почива на 19 април 885 година.
Двамата братя са обявени за светци – покровители на Европа.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар