През септември 2014 година, веднага след находката, медиите в Италия побързаха да я нарекат “момичето – вещица”. Останките й бяха открити в Сан Калоджеро, градче близо до Албенга на Лигурийската Ривиера, от екип на Папската Римска археологическа академия.
Мястото, на което е направена находката, е служело за гробище на църквата Сан Калоджеро, чието име носи градчето. Погребения на това място са извършвани до 1593 година.
"Момичето беше положено в много по-дълбок гроб, отколкото останалите. Тя е погребана в изолиран район на гробището, намиращ се в предния двор на църквата”, разказва водещият разкопките археолог Стефано Роасцио.
Подобно на погребения, при които трупът е бил разчленяван и обезглавяван, или е поставяна тухла в устата му, приковаван е с дървен кол, така и погребването по очи е възприемано като израз на унижение спрямо починалият и като предпазна мярка “да не изпълзи от гроба”.
Ръцете на средновековното момиче са открити поставени зад гърба, краката й – изпънати. Във всичките й кости учените откриват доказателства, че е страдало от анемия. По-детайлният анализ показва, че е боледувала и от скорбут – болест, предизвикана от липсата на витамин С.
Заболяването е често срещано сред моряците през XVI-XVIII век, предприемали дълги пътувания без достатъчни хранителни продукти, богати на витамин С. В много от случаите скорбутът е ставал причина за смъртта им.
Изследването на черепа на момичето дава на учените ясни доказателства, че то е страдало от скорбут – налице са множество поражения, характерни за болестта.
Дребното средновековно момиче вероятно е било плашеща гледка за околните. Била е висока около 150 см. За да бъде отритната от обществото вероятно са допринесли бледият цвят на кожата й заради анемията, съчетана със симптомите на скорбута - постоянното кървене от венците, краката и очите, трошливата коса, изскочилите очни ябълки, кривите като на жаба крака и вероятните епилептични припадъци.
Когато е починала, според тогавашните схващания е погребана с лицето надолу като форма на унижение и предпазна мярка, така че душата й, смятана за нечиста, да не може да възкръсне и да смущава живите.
Датирането с радиовъглероден анализ показва, че момичето е живяло между края на първата половина на XV век и началото на XVI век. Това е периодът, през който църквата най-жестоко преследва вещерството и вещиците. Всяко необяснимо заболяване и още повече такова, като скорбута с неговите плашещи симптоми, е било повод човекът да бъде обявен за обладан от зли духове.
Откритието поставя пред учените нова загадка. Скорбутът е по-характерен за по-северните страни – Англия и Северна Америка. В северната част на Италия обаче цитрусовите храни не са в недостиг и това поражда въпроса, как момичето се е разболяло от скорбут, след като е имало достъп до храни, богати на витамин С. Предположението е, че младата “средновековна вещица” е заболяла, заради неспособността на организма й да усвоява витамина.
През следващите години археолозите ще продължат с разкопките на средновековното гробище. Надяват се с помощта на ДНК-анализи да установят какъв е бил хранителният режим на местното население от онова време.
0 коментара:
Публикуване на коментар