Как реагират мозъчните центрове на удоволствието, когато им се предлага храна в различно време от денонощието? За да си отговорят на този въпрос, учени провеждат изследване с участието на 15 жени. Всяка от тях два пъти на всеки 24 часа – рано сутрин и късно вечер – е наблюдавана с помощта на апарат за магнитно-резонансна томография (или ядрено-магнитен резонанс, ЯМР), като през времето на наблюдение е “изкушавана” с картинки на храни – както високо-, така и нискокалорични.
Резултатите са изумителни, казват изследователите. Те предполагат, че мозъкът на дамите ще активира центровете на удоволствие при показването на висококалорийни храни предимно вечерно време, провокирайки по този начин нощните “атаки” на хладилника. Изследователите обаче наблюдават съвсем друга реакция. Мозъкът на участничките в експеримента показва понижени нива на активност и на двата вида храни в нощните часове на денонощието. Нещо повече – независимо от степента си на ситост, дамите съобщават, че са по-склонни да похапнат повече вечерно време, отколкото сутринта.
Учените обясняват несъответствието с това, че вечерно време желанието да се похапне не е предизвикано от “легално” чувство на глад. “До нощните преяждания се стига защото – поне визуално – храната не се възприема като “награда”. Яденето в късните часове на денонощието доставя по-малко удоволствие, затова и хората ядат повече, за да получат нужното им удовлетворение”. Така обяснява феномена Травис Мастерсон от Университета Бригъм Янг. Хората смятат, че мозъкът е в състояние да “изключва” усещането ни за глад, когато стомахът ни е пълен. Това обаче изобщо не е така.
Голям брой изследвания са доказали, че мозъкът много зле разбира, кога човек е сит и трябва да спре да се храни. Той изпраща сигнали да спрем с яденето, но обработва и огромно количество информация за случващото се около нас – колко бързо се хранят хората, с които седим на една маса, в какви чинии са поднесени порциите, колко големи са самите порции и т.н.
През 2005 година, например, сътрудници на лабораторията по хранително поведение в Корнуелския университет провеждат изследване с 54 участници. На всички тях е предлагана супа. Една част от участниците получават ястието в нормални купички, а друга – в “бездънни”. Специално за експеримента “бездънните” купички са така конструирани, че по специална тръбичка към тях постоянно се долива супа (разбира се, участниците не виждат и не знаят за това). Онези, които са получили от “бездънните” купи, изяждат средно по 73% повече супа, отколкото участниците, хранили се от нормални съдове.
По-рано американски учени установиха, че хората, които вечерно време консумират по-мазни храни, страдат по-често от проблеми със съня, а синдромът на “нощното преяждане” може да е предизвикан от грешки в гените, отговорни за синхронизирането на ритъма на хранене с ритъма на съня.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар