Древната Archaeornithura meemannae е водила начин на живот, сходен с този на съвременните чапли |
Смята се, че птиците се появяват преди около 150 милиона години, когато малки хищни динозаври постепенно еволюирайки се сдобиват с пера и се научават да летят. Веднага след това еволюиралите животни се разделят в две основни групи – едните са наречени истински, или ветрилоопашати, птици (и от тях водят началото си всички съвременни пернати), а другите се наричат енантиорнисови птици. Енантиорнисите са били доста разпространени за времето си (въпреки, че вероятно са летели по-зле от обикновените птици), но към края на кредата те изчезват напълно, заедно с динозаврите. При тях характерна особеност са наличието на зъби в клюна и нокти на крилата, но и като цяло строежът на телата им е различен от този на обикновените птици. Всичко е точно обратно и от там произлиза названието им – енантиорнис, т.е. “противоположни на птиците”.
Реконструкция на енантиорнисовата птица Iberomesornis romerali. |
Затова и не би било преувеличено да се каже, че вниманието на палеонтолозите по света в момента е приковано от двата скелета, открити от Мин Ван, Чжунхе Чжоу и техните колеги. Находката е от североизточен Китай. Новият вид е наречен Archaeornithura meemannae, и не само запълва празнината между археоптериксите и другите известни останки от истински птици – находката дава и отговор на въпроса как са се формирали птиците в хода на еволюцията. Много са особеностите, които правят A. meemannae сходен със съвременните пернати: например, опашните им пера са били разположени ветрилообразно, костите в края на крилата са сраснали, укрепвайки цялата конструкция, а на предните краища на крилата има малки разклонения, които очевидно са им помагали за по-добра маневреност в полет.
Освен това A. meemannae са имали доста дълги крака - подобни на днешните щъркели, жерави, чапли – изобщо, живеещите в блатисти местности птици. Тоест, още по времето, когато A. meemannae са се появили, еволюцията на истинските птици ги е приспособила към много специфична екологична ниша. Крачейки из древните блата, предците на съвременните птици са имали възможността да се хранят с по-богата на белтъчини храна, в сравнение с “противоположните птици”, които са предпочитали да живеят по дърветата. В гъстите корони на дърветата, разбира се, е по-безопасно, отколкото в откритите блатисти или крайбрежни пространства, но богатата на белтъчини храна покрива всички минуси на подобен начин на живот. От друга страна, повишените рискове да станат плячка за някой сухопътен хищник е подтиквало древните истински птици да стават все по-добри в летенето.
Новите находки отместват “датата на раждане” на истинските птици с няколко милиона години назад във времето. През периода между археоптериксите и до появата на A. meemannae, птиците са успели да придобият всички най-важни “птичи” особености, които им позволяват да оцелеят по време на голямото измиране на животински видове през епохата на кредата. Всъщност, не бива да се смята, че изчезването на видовете не е засегнало и пернатите – много видове истински птици са споходени от съдбата на динозаврите и енантиорнисите. Но видовете, които са оцелели, са успели в пълна степен да се възползват от преимуществата, които еволюцията им е подарила много преди това.
0 коментара:
Публикуване на коментар