|
Снимка ESO. Тъмнината от молекулярния облак на фона на красотата от безбройните звезди е ръкавите на Млечния път |
Астрономи от Европейската южна обсерватория (ESO) разпространиха снимка на част от Млечния път в проекцията му по посока на съзвездието Змееносец. Изображението е получено с помощта на 2,2-метровият телескоп MPG/ESO. Съзвездието Змееносец се намира в северната небесна полусфера, близо до небесния екватор и е “трън в задника” за всички астролози, които старателно избягват да споменат, че това е
тринадесетият зодиакален знак (не, че това е от някакво значение за “наука”, като астрологията).
Тъмно петно в нощното небе може да представлява просто пространство, в което липсват звезди. Когато обаче тъмно петно се наблюдава в регион като този от снимката, най-вероятно става дума за тъмен молекулярен облак, който пречи на светлината от всичко, разположено зад него (спрямо нашата позиция). Точно този прашен облак е известен като LDN1774 и подобно на всички други молекулярни облаци, температурата му е само с няколко градуса по-висока от абсолютната нула. Това е от онзи вид облаци, от които се раждат следващите поколения звезди.
|
Снимка ESO. Barnard 68 заснет във видимия спектър |
|
Снимка ESO. Част от Barnard 68, заснета в инфрачервения спектър |
ESO показва и изображение на подобен молекулярен облак, намиращ се на 500 светлинни години от нас. Заснет във видимия спектър и в инфрачервения,
Barnard 68 демонстрира, че някои от вълните с по-голяма дължина успяват да пробият през облака и звездната светлина може да бъде уловена от съвременните уреди.
И ако древните европейски и азиатски астрономи са виждали образи в нощното небе, съставени от звезди, то австралийските звездобройци са “съставяли” съзвездията си не от звезди, а от липсата им – от облаци, подобни на LDN1774 и Barnard 68, които скриват от погледа ни части от Млечния път.
0 коментара:
Публикуване на коментар