27 април 2015 г.

През 25-те години работа на орбита космическият телескоп “Хъбъл” направи множество интересни и запомнящи се открития. Една от най-интересните и спиращи дъха истории е тази на загиващата масивна звезда V838 в съзвездието Еднорог.

Между 2002 и 2006 година телескопът заснема на няколко пъти този феномен, в резултат на което астрофозиците на NASA са в състояние да “сглобят” кадър по кадър видео от впечатляващата гледка на една умираща звезда. За учените това видео не е просто спираща дъха гледка, но и отлична възможност да научат още нещо за физичните свойства на светлината, материята и микроскопичните частици газ и прах, изхвърлени е междузвездното пространство.

V838 Mon през април 2002 г., когато е отчетено първото

мощно излъчване на светлина (снимки: NASA)
V838 Mon се намира на около 20 000 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Еднорог. Звездата се намира в покрайнините на нашата галактика. През 2002 година звездата засиява с особена сила и за кратък период от време се превръща в една от най-ярките в Млечния път.

Избухването в началото се приема за взрив на свръхнова, но в последствие тази хипотеза е отхвърлена и до момента няма яснота какво точно е предизвикало “взрива” на V838. установено е, че при катаклизма е отделена 600 000 пъти повече радиация, отколко излъчва нашето Слънце. През следващите години “Хъбъл” заснема още изображения на V838, които показват, че облаците от прах и газ, изхвърлени от звездата се осветяват с ярка светлина от нея.

Учените установяват, че това, което на пръв поглед виждаме не са разширяващите се останки от прах и газ, образувани от изхвърлената от звездата обвивка. Всъщност, наблюдаваме нещо по-уникално – “светлинно ехо”.

Излъчената по време на мощното “проблясване” светлина от V838 преминава през облаците от прах, намиращи се около звездата. Част от светлината се улавя от микроскопичните частици на праха в тези облаци, и продължава пътя си към телескопите на Земята. Отразената светлина изминава много по-голяма дистанция, отколкото онази, която попада директно при нас от “оригиналното” проблясване, затова и пристига със закъснение. Получава се оптично ехо, което е нещо като аналог на познатото ни звуково ехо, което всеки от нас е чувал.

Светлинното ехо, уловено от “Хъбъл”, разкрива слоевете материя и прах, разпръснати на светлинни години около звездата. Снимките показват по-ранните фази от живота на една застаряваща звезда -  червен супер-гигант. На последните изображения, заснети през 2005-2006 година се вижда обект с диаметър от шест светлинни години, обграждащ звездата. Благодарение на светлинното ехо можем да видим турбулентните потоци, бушуващи в региона под въздействието на магнитните полета в междузвездното пространство.

Снимките са заснети с помощта на Advanced Camera for Surveys (ACS), която е инсталирана само няколко месеца преди това – по време на сервизната мисия на американските астроновти до “Хъбъл” през март 2002 година. Изображенията са в действителни цветове и за да се получат са използвани филтри за отделяне на синята, зелената и инфрачервената компоненти на светлината.

Причината за яркото избухване на V838 си остава неизяснена и е в центъра на множество дебати. Според едни, V838 Mon еволюира, като външната обвивка на звездата се разширява, за да погълне една или повече гигантски газови планети (или “горещи Юпитери”), които може да обикалят около нея. Хипотезата предполага, че гравитационните сили на тези свръх гигантски планети е причината за проблясъка, макар да не е ясно дали подобно взаимодействие би могло да предизвика толкова мощно излъчване. Другата хипотеза предполага, че сме наблюдавали необичайно избухване на свръхнова звезда, при което материята от звезда-спътник бива погълната от гравитацията на колабирала звезда бяло джудже, давайки началото на мощна термоядрена експлозия.

Водещата за момента теория обаче гласи, че сме станали свидетели на сблъсъка на звезда с малка маса – около 1/3 от тази на Слънцето – с V838 Mon и поглъщането на по-малката звезда. Разстоянието между звездите е невъобръзимо по-голямо спрямо техните размери, затова и звездните сблъсъци са много рядко явление. Все пак, ако двойка звезди са родени заедно, те обикалят една около друга и с течение на времето енергията на онази с по-малка маса става недостатъчна за да поддържа орбитата си и започва “да пада” към по-голямата. В края на тази колизия може да се види онова, което е заснел “Хъбъл” – огромно изхвърляне на енергия.

Дали тази теория ще намери подкрепа с нови факти, предстои да разберем. През следващите години астрономите ще наблюдават V838 Mon с всички технологични средства, с които разполагат. Защото, според учените,  V838 Mon може да ни разкрие още много детайли за структурата на звездите, за природата на газовите и праховите им обвивки в междузвездното пространство и за живота – и смъртта – на най-масивните звезди във Вселената.

0 коментара:

Публикуване на коментар