“Когато започна изригването, гъстата пепел започна да се стели и ограничи видимостта ни. Побегнахме инстинктивно към бараката, която ползваме”, разказва фермерът Нелси Сингеримбун от село Тембурун. Участъкът земя, която той обработва, се намира само на километър в подножието на вулкана. “Домовете ни бяха покрити с пепел, но ние сме свикнали с това, защото същото се случва всеки път, когато Синабунг изригне”.
Според данните на Центъра по вулканология и ликвидиране на последиците от геоложки бедствия (PVMBG), в момента пирокластическите потоци от Синабунг — потоците от газове, пепел и камъни – са се разпространили на 4,7 километра в южна посока спрямо кратера. За щастие, новото активизиране на вулкана не е взело човешки жертви.
След повече от 400 години спокойствие, “огнената планина” с височина 2,46 километра се активизира през 2010 година. От тогава Синабунг периодично изхвърля лава, което принуждава местните жители да напускат домовете си.
Но дори и след най-масовите евакуации хората, които преживяват предимно от земеделие, се връщат в опасните околности на вулкана. А цялата работа е в почвата – известно е, че близо до вулканите почвите са много плодородни.
0 коментара:
Публикуване на коментар