Учени откриха "копче за рестартиране" на биологичния ни часовник

Да се наруши ритъмът на съвременния човек е проста задача. Полетите на далечни разстояния или работата през нощта са сред основните фактори, които нарушават ритъма на “биологичните ни часовници” и така допринасят за проблемите със съня, обмяната на веществата и като цяло на понижените ни способности да извършваме умствени дейности.

Международен екип от учени е открил молекулярен механизъм, който може да “пренастройва” вътрешния ни часовник. Откритието може да доведе в бъдеще до разработването на метод за лечение на много заболявания, свързани с разстройството на биоритмите.

Учени от Университета Макгил и Университета Конкордия в Монреал (Канада) съобщават, че биологичният ни часовник се “рестартира”, когато сол на фосфорната киселина се свързва с ключов белтък в мозъка ни. Процесът е известен като фосфорилиране и се “стартира” под въздействието на светлина. Светлината стимулира синтезирането на специфични белтъчини, наричани циклични. Те играят основната роля в пренастройването на “часовниците ни” и са отговорни за синхронизирането на биологичния ритъм с цикличността на явленията в околната среда (редуването на светлата и тъмна част от денонощието).

За да изучат механизма, по който работи “вътрешният ни часовник”, изследователите видоизменят съдържащият се в мозъка ни белтък eIF4E така, че да не може да се фосфорилира. Експериментът е извършен на лабораторни мишки, но поради сходният начин на функционирането на животинските и човешкият биологичен часовник, то би следвало да се наблюдава същото поведение и при хората, ако бъде блокиран този белтък. Мишките са поставени в клетки с колело за бягане. Учените наблюдават и записват цикличността в активността на мишките-мутанти, което им позволява да анализират циркадните им ритми.

Данните от наблюденията показват, че “часовниците” на мутантите работят много по-неефективно, отколкото на нормалните мишки, след като са били “рестартирани” с помощта на светлина. Мутантите не успяват да пренастроят вътрешните си часовници по време на серия от включвания и изключвания на осветлението. На лабораторните мишки, които нормално са приучени да следват 12 часови цикли, учените нарочно включват и изключват светлината на всеки 10 часа и половина.

Засега учените не знаят кога точно ще се появи възможност за реални клинични изпитания с участието на хора, но изследването показва, че има нови области за изследване върху възможността да се въздейства на циркадните ритми. Понякога е невъзможно да се избегне нарушаването на ритъма на биологичните ни часовници. Новото изследване обаче показва, че съществува възможност, да се “рестартират” настройките на циркадния ритъм в случай на нужда. А това ще е само от полза за здравето на всеки човек, изпитващ проблеми с пренастройването на биологичния си часовник.