Арахнофобията (страхът от паяци) е вродена у човек. До този извод са достигнали американски учени, като основават заключенията си на факта, че паяците са били много опасни за предците на човека, населявали някога африканския континент. Аргументите си специалистите излагат в статия за The Sunday Times.
Неврофизиологът Джошуа Ню от Колумбийския университет (Ню Йорк) смята, че арахнофобията (която е една от най-разпространените фобии) не е признак на емоционална неустойчивост, а важен инстинкт, помогнал на човека да оцелява. “Предците на човека са живели в постоянна опасност от неочаквана среща с отровни паяци. Ухапването от Черна вдовица рядко е бил смъртоносен за приматите, но все пак ги е правил уязвими в продължение на няколко седмици спрямо други опасности”, разказва Джошуа Ню.
Ученият и неговите колеги показват на 252 доброволци серия от компютърни изображения, съставени от геометрични фигури. Постепенно в изображенията се внасят асоциативни елементи, предизвикващи страх и отвращение (игли, мухи и т.н.). Изследователите установяват, че най-бързо хората определят изображенията, наподобяващи паяци (дори ако естествените им пропорции са съзнателно изкривени).
Ню отбелязва, че най-разпространен и опасен сред паяците в Африка е Черната вдовица. Те се крият сред тревите и пукнатини в почвата. Отровата им е много опасна за гръбначните, тъй като предизвиква продължителни мускулни конвулсии и крампи, които могат да доведат до спиране на дишането. “В процеса на естествен отбор способността бързо да се забележи и разпознае паяк, дава на притежаващите я същества съществено преимущество в борбата за оцеляване”, обяснява Ню.
С изводите му се съгласява и психологът Ванеса ЛоБю. Нейни изследвания показват, че още на три годишна възраст децата разпознават паяците по-бързо, отколкото други опасни същества и растения, като хлебарките и гъбите, например.
Мнозина други специалисти обаче категорично отхвърлят тази теория. Според психолога Джон Мей от университета в Плимът, отвращението от паяците е предизвикано от чепатите им крайници, тъмната окраска и непредсказуемостта на движенията им. Арахнидите, т.е. паякообразните, просто не са “родени с късмет” и попадат едновременно в три от категориите обекти, към които хората изпитват отвращение.
Мей, както и много други учени, смята, че арахнофобията не е вродена у човек, а е следствие от възпитанието му. Съществува теория, според която арахнофобията се появява и бурно се развива по време на чумните епидемии, когато хората са смятали, че паяците са приносители на заразата. От това време съществуват източници, в които е документирано, че родителите започват да насаждат у децата си страха от паяци, преувеличавайки опасността от тези същества.
0 коментара:
Публикуване на коментар