Има вероятност на Церера да съществуват условия за живот

Сондата на NASA Dawn започва научната програма по изследване на най-голямото космическо тяло от астероидния пояс – Церера. Предвижда се апаратът да извърши детайлно заснемане на планетоида, на база на което да бъде изготвена и геоложка карта на повърхността на Церера. Но още преди сондата да достигне до оптималната за тези задачи орбита, първите резултати от наблюденията вече са повод за изненада и радост сред учените.

Още преди февруари 2015 година на най-добрите снимки на Церера, направени от телескопа “Хъбъл”, се забелязва, че астероидът има почти правилна сферична форма, а на едно място от повърхността му се вижда значително по-ярко осветено петно. Докато Dawn се приближаваше към космическото тяло бяха направени нови снимки с резолюция, три пъти превъзхождаща тези, заснети от “Хъбъл”. Новите изображения потвърдиха наличието на по-ярък регион на повърхността.

Нещо повече – по-детайлните снимки показват, че яркостта на петното се променя с течение на денонощието на Церера (едно денонощие там е сравнително кратко и продължава само 9 часа). Когато планетата-джудже потъне в мрак, яркостта на петното значително намалява. Това доста озадачава учените, които се опитват да намерят логичното му обяснение.

И за да стане още по-заплетена картинката, на серия от изображения е засечен шлейф от вещество, напускащо повърхността. Означава ли това, че Церера е активна? Дали под тънката скална кора на планетата-джудже се крие слой от вода и лед? Възможно ли е астеоридът да се окаже гигантска кална топка, покрита от кален океан, върху който лежи още един тънък слой от кална кора?

Все още е рано да се говори, че знаем в детайли структурата на Церера, но вече е ясно, че тя не е изцяло скалиста – изчисленията показват, че плътността й е твърде малка, за да е изцяло съставена от скали, следователно най-малкото трябва някъде под повърхността й да се крие слой от лед.

По време на 46-тата конференция, посветена на Луната и планетарните науки, проведена в Хюстън, Тексас, беше изказано предположение за леден вулканизъм (криовулканизъм) на Церера. Това веднага породи спекулации, че ако това е така, то астероидът може да се окаже потенциално пригоден за обитаване. Въпреки че няма атмосфера, на Церера може да съществува живот в океан, скрит под повърхността. Подобни предположения са изказвани вече по отношение и на две от луните в Слънчевата система – Европа, обикаляща около Юпитер и спътникът на Сатурн – Енцелад.

Криовулканизмът – наличието на ледени вулкани – не е просто механизъм, чийто резултати са изхвърляне на лед и прах от повърхността на космическо тяло. Сондата Розета също засне превъзходни изображения на шлейфа от кометата Р/67 Чурюмов-Герасименко, който е предизвикан от сублимацията на лед и отделяният от него прах и газ, замразени преди това в леда. Учените си задават въпроса, дали бялото петно на Церера не се дължи на подобно изхвърляне на лед, който излиза на повърхността и започва да се изпарява, нагрят от слънчевите лъчи, освобождавайки в космическото пространство прах и газове? В кулоарите на конференцията в Хюстън се чуваха и предположения, че Церера може да се окаже по-близко до кометите, отколкото до астероидите, както сме свикнали да определяме това космическо тяло.

Добрата новина е, че съвсем скоро учените се надяват да имат повече отговори на въпросите за структурата на Церера. В началото на април сондата Dawn ще се намира много по-близо до астероида и от тази дистанция снимките на повърхността ще са много по-детайлни и с по-висока резолюция.

Подготвяйки се за предстоящата работа по разчитане и каталогизиране на детайлите от повърхността, Международният съюз по астрономия, вземайки под внимание факта, че Церера е римска богиня на плодородието, създаде правила, според които, кратерите на повърхността ще бъдат наричани с имена на божества от всички религии, покровителстващи земеделието и плодородието. Останалите структури по повърхността ще се именуват на фестивали и обичаи от цял свят, празнуващи плодородието.