15 април 2018 г.

Хората много отдавна са научили, че проблемите със зрението може да се компенсират с различни средства. Находки от археологията свидетелстват, че в Египет, Гърция и Месопотамия са открити лещи от планински кристал и берил. Лещи са открити и на мястото, където са останките на легендарната Троя, т.е. от преди не по-малко от 4500 години.

Първите слънцезащитни очила, вероятно са започнали да използват хората, живеещи зад полярния кръг. За тях защитата от заслепяващата слънчева светлина, отразена от снежната повърхност, буквално е била належаща, ако не искат да си загубят зрението. Особено ярка е отразената от снега светлина през пролетта и без защитни средства може спокойно да доведе до изгаряния на ретината – т.нар. снежна слепота.

Местните хора, обитаващи суровия Север, за да защитят очите си, са използвали своеобразни очила, изработени от кости на беззъби китове, в които правели тесни прорези. Така светлината се разсейва и ограничава, а “очилата” играят ролята на защита за очите.

Масовото производство на слънцезащитни очила обаче започва по заповед на Наполеон Бонапарт в края на XVIII век. Френските войници, които заминават да се бият в Африка, са снабдявани с очила с цвета на “нилска тиня”.

По време на Втората световна война командването на Военноморските сили на САЩ, опасявайки се за здравето на служителите си, прави слънцезащитните очила задължителни за снаряжението на военните моряци. Това вече не са само очила с цветни стъкла – за пръв път стъклата им са със защита срещу ултравиолетовите лъчи. Очилата трябва да спират вълните с дължина под 400 нанометра – най-вредната за очите част от спектъра.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...