20 май 2018 г.

Композитна снимка (изображенията от видимия, рентгеновия и радиочастотния спектър, насложени заедно) на GK от съзвездието Персей и изхвърленият след експлозията на новата газ
През 1901 година звездата GK от съзвездието Персей за няколко дни се превръща в сензация. Астрономите по света я отбелязват като много бързо набираща яркост, превръщайки се в най-ярката на небето звезда за период от няколко дни. След това постепенно светимостта й намалява. Но това явление не в резултат на превръщането й в свръхнова; звездното зрелище е далеч по-слаб взрив, който обаче също има голямо отражение върху околното на звездата пространство.

Експлозията на GK от съзвездието Персей е задействана от натрупването на гореща плазма на повърхността на звезда - бяло джудже. Малката, но с много висока плътност звезда, изсмуква газ от партньора си в двойна звездна система. Когато плазмата достигне критична маса, следва термоядрена експлозия, която си пробива път към външните слоеве на бялото джудже.
Но тази експлозия не води до разрушаване на бялото джудже и следователно не е свръхнова; това е “класическа нова”.

Резултатът от класическата нова е бързо набиращо яркост светещо кълбо от нагорещен газ и ударни вълни, разпространяващи се в междузвездното пространство, без обаче да засягат звездата, която ги поражда. Получава се нещо като “мини свръхнова”. Класическата нова не генерира тежки химически елементи, както това се случва със свръхновите звезди, които след смъртта си “засяват” космическото пространство с елементи като желязо, калций и кислород. Но класическите нови като GK от съзвездието Персей също оказват драматично влияние на пространството около себе си.

Сега астрономите с помощта на рентгеновия телескоп на NASA Chandra обобщават данните, събрани от наблюдения през февруари 2000 и през ноември 2013 година. Повече от 100 години по-късно GK от съзвездието Персей все още прилича на разширяващ се хаос от гореща материя. Сега обаче, разполагайки с данните от двете наблюденията през краткия период от 13 години, учените могат да установят промените в отломките от новата.



Наблюденията с Chandra показват облаци от газ, разбягващи се от центъра на детонация със скорост от над 1 126 500 км/ч. Иначе казано, през 13-те години между двете наблюдения, вълната от взрива е пропътувала почти 145 милиарда километра (почти 1 000 астрономични единици*).

GK от съзвездието Персей заснета във видимия спектър
През същия период светимостта на изхвърлената материя, естествено, е намаляла (с почти 40%), но особено интересна е температурата на междузвездния газ. Тя се задържа относително постоянна – от около 1 милион градуса по Целзий, което е много специфично и необичайно.

В статия за списание The Astrophysical Journal, астрономите изказват предположението, че ударната вълна от взрива в началото е засегнала и нагряла незначително количество от изхвърлените газове. Би следвало зад фронта на ударната вълна газовете да са изстинали, но еднородността на температурата показва, че в момента ударната вълна от взрива се разпространява в обем с по-ниска плътност, което обяснява необичайното постоянство в температурата в този регион.



* 1 астрономическа единица се равнява на средното разстояние между Слънцето и Земята – приблизително 150 милиона километра

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...