13 февруари 2015 г.

Университетът в Лестър пусна в интернет видео, в което се разказва за анализ на останките на крал Ричард III. В клипа ясно се вижда отвор в долния край на черепа, на който точно съответства травматично увреждане в противоположната вътрешна част на черепа. На това се натъква професор Ги Рути, според когото ударът, оставил тези следи, е нанесен във врата на Ричард от долу нагоре.

Професор Рути казва, че е анализирала останките, както анализира всеки друг смъртен – без предубеждения, че пред нея се намират костите на крал. Професор Рути работи не само за Университета в Лестър, но и като съдебно-медицински експерт за вътрешното министерство на Великобритания.

За това, че ударът е нанесен от към врата, говорят не само травмите на черепа, но уврежданията на първи шиен прешлен от гръбначния стълб на краля. Остеологът доктор Джо Апълби отбелязва, че смъртоносното нараняване е нанесено от меч или с острието на алебарда.

По-рано в списание The Lancet беше публикувана статия, описваща всички рани, установени по останките на Ричард III. По костите от скелета му са останали следи от единадесет травми. Девет от тях са на черепа. Вероятно преди смъртта си кралят е загубил шлема си. Следите от други две рани са открити по други кости.

Професор Сара Хайнсурт от университета в Лестър казва: “Травмите на Ричард III показват, че е бил подложен на продължителна атака, или е атакуван едновременно от няколко противника с оръжия, използвани през късното средновековие.” По думите й, въпреки че преди смъртта си кралят е бил без шлем, вероятно още е бил с доспехите си. Заключението си професорът прави заради това, че по ръцете му няма запазени следи от наранявания.

Една от потенциално смъртоносните рани Ричард е получил в гръб. Нанесена му е в долната част на гърба и следата от този удар е останала на тазовата  кост на краля. Тази рана обаче може да е нанесена и след като Ричард вече е бил мъртъв, защото доспехите биха защитили сражаващ се човек от подобна рана.

Една от раните на главата е от режещо оръжие. Професор Рути казва, че травмите по черепа на Ричард съответстват на описанието на обстоятелствата, при които е убит – според историята, когато в хода на последната си битка конят му затъва в блатиста местност, кралят слиза от него и е сразен при схватка с враговете му.


Ричард III управлява Англия в последния етап на Войната на розите. Той е последният крал от династията Йорк. В битката при Босворт (1485 година)  търпи поражение от Хенри Тюдор.
Историците, писали по времето на Тюдорите, описват Ричард III като изверг. Приписвани са му убийствата на крал Хенри VI, Едуард V и брат му, както и това, че отравя жена си Ана и убива брат си – херцог Клерънс. Авторите на тези хроники обаче, волно или неволно са “противници” на Ричард III, и затова съществуват подозрения, че преднамерено са “оклеветили” личността на монарха.

Останките на последния от рода Йорк бяха открити през септември 2012 година. Положението на скелета му показва, че е погребан набързо – хвърлен е в дупката и е заровен.

ДНК анализ показа съвпадение между Ричард III и негови живи днес роднини по женска линия. Генетичните изследвания показват още, че почти сигурно Ричард е бил синеок и със светла коса. Реконструкция по останките му показва голямо сходство с един запазените му портрети от по-ранните.

Освен ДНК анализа, има и косвени доказателства, че това са останките на Ричард III. Датирането с радиоактивен въглероден анализ показва, че са от периода между 1455 и 1540 година. През този интервал много точно по средата е 1485 година, когато Ричард III загива. Антрополозите са категорични, че костите принадлежат на човек на възратс между 25 и 35 години (към момента на смъртта си Ричард е на 32 години).

Изотопен анализ показва, че се е хранил с големи количества белтъчини, в това число и от морски произход. Това косвено потвърждава високия социален статус на мъжа. Скелетът освен това е с признаци на сколиоза, също косвено сочещ към Ричард III. В историята последният от Плантагенатите е описван като гърбав.


Идентификацията на останките на Ричард III се смята за едно от най-важните открития в британската археология. Някои учени, които не са участвали пряко в изследванията, все пак остават скептично настроени, относно верността на заключенията на колегите си.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...