След почти осем столетия, през които черните плъхове бяха нарочени за главни виновници в разпространяването на бубонната чума, учените са на път да ги “оневинят” по това обвинение. Новите нарочени за виновни са пустинните мишки, които мнозина смятат за мили същества и някои дори си ги вземат за домашни любимци.
Според изводите от изследване, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, климатичните данни от XIV век насам противоречат на широко разпространеното схващане за причините, поради които периодично в Европа са се разразявали чумни епидемии – наличието на депа със заразени с чума бълхи, разнасяни из континента от плъхове.
Пред ВВС един от участниците в изследването – Нилс Кристиан Стенсет, обяснява: “За подобни сценарии е нужно да имате топли лета без много валежи. Разгледахме широк спектър от климатични индикатори, и не установихме нужната връзка между чумните епидемии и климатичните условия в Европа.”
В същото време, черната смърт, както са наричани епидемичните взривове на чумата, се свързва идеално с климата в Азия. Учените са анализирали данните за климатичните условия, които се отразяват в годишните кръгове на дърветата. Оказва се, че чумните епидемии на Стария континент винаги се развихрят година-две, след като в централна Азия е имало влажна пролет, последвана от горещо и сухо лято. Подобни условия обаче са жестоки за популацията от плъхове, но са благодатни за развитието на популацията от пустинни мишки (Gerbillinae). Тези на пръв поглед мили плъхчета, с техните популации от заразени с чумната бактерия бълхи, са достигали от Азия в Европа с керваните, пренасящи стоки по пътя на коприната. И така, година-две след влажната пролет и горещо лято в Азия, в Европа избухвали чумни епидемии.
Това не е първото изследване, което поставя под въпрос популярното обяснение за чумните епидемии. Миналата година микробиолози изнесоха данни от ДНК изследване на 25 скелета от XIV век. Според заключенията им, ДНК експертизите категорично доказват, че чумата се е разпространявала предимно по въздушно-капков път, а не чрез ухапвания от бълхи, заразени с бактерията.
Предстои проверка на новите данни. Учените ще извършат ДНК анализи на скелети от различни региони и епохи в Европа, като целта им е да разберат, дали има значими генетични различия през различните периоди от време. Ако това предположение се потвърди, ще има още едно доказателство, че болестта периодично е “внасяна” отвън в Европа, а не е циркулирала сред местната популация от плъхове.
Учените смятат, че ако се окажат прави в заключенията си, ще трябва да се пренапишат доста от учебниците по средновековна история. А много от хората, отглеждащи пустинни мишки, ще трябва да помислят и да сменят домашните си любимци.
0 коментара:
Публикуване на коментар