Първите сапиенси не са бързали да се заселят в Европа

Черепът, открит в пещерата Манот. снимка: Clara Amit / Israel Antiquities Authority.

Широко разпространеното схващане е, че съвременният човек се е появил в Африка преди 200 хиляди години. Тезата се приема от почти всички антрополози. Много са обаче споровете около моделът, по който са мигрирали далечните ни предци.

Съществуват археологични доказателства за присъствието на Homo Sapiens в т.нар. Левантийски коридор (днес Близкият Изток) от преди 100 000 години. Генетичните изследвания обаче показват, че съвременното неафриканско население води началото си от една група хора, мигрирали от Африка преди около 70 000 години. Трудно е да се обясни какво е задържало толкова дълго – цели 30 000 години – предците ни, преди да се пренесат в по-умерените ширини.

Скорошно откритие може би хвърля светлина върху този проблем. В пещерата Манот (Западна Галилея, Израел) е открит почти цял череп на човек, живял преди 55 000 години. Находката е първото пряко свидетелство, че хора от съвременния тип са живели по едно и също време и в един и същи регион съвместно с неандерталците.

По морфологични характеристики черепът е близък до европейските палеолитни популации на рода сапиенс. Авторът на откритието, професор Израел Хершковиц, смята, че “Левантийските популации са предците на ранните европейски популации”. По думите му находката дава информация и за възможното кръстосване на неандерталци и сапиенси. Професорът предполага, че смесването на двата вида хуманоиди е станало именно на територията на съвременен Израел, а не в Европа.

Проф. Хершковиц смята още, че черепът от пещерата Манот опровергава теорията за това, че съвременните популации са пряко свързани с миграцията от Африка. Ранните сапиенси първо попадат в Леванта, където обитават доста дълго време, а след това са мигрирали в Азия. И едва преди около 45 000 години, когато климатът в Европа става по-благоприятен, сапиенсите се прехвърлят и заселват на Стария континент.