18 февруари 2018 г.

Алесандро Волта се ражда на 18 февруари 1745 година в стар аристократичен род от градчето Комо, близо до Милано. Учи в йезуитското училище в родния си град, където у него забелязват дарбата да усвоява бързо знания по естествени науки и риторика. Между 1774 и 1779 година преподава физика в гимназията в Комо, и през 1779 година става професор в Павия. От 1815 година е директор на философския факултет в Падуа.

Алесандро Волта работи в областта на електричеството, химията и физиологията. Изобретява много електрически уреди (електрофора – уред за генериране на статично електричество; електромера, кондензатора, електроскопа).  През 1776 година открива и изследва метана. Между 1792 и 1794 година се заинтересува от  “електричеството на живите организми”, открито от Галвани и провежда редица изследвания в областта. Доказва, че наблюдаваните от Галвани реакции се дължат на “наличието на затворена електрическа верига, състояща се от два разнородни метала и течност”. Волта смята, че причините за “галванизма” са физически, а физиологичните действия са само частен случай на проява на този физичен процес.

Провежда опити с различни двойки електроди. Установява, че физиологичното раздразнение на нервите е толкова по-силно, колкото по-отдалечени са два метала в следната последователност: цинк, оловно фолио, олово, желязо, месинг и т.н. до сребро, живак, графит. Това се нарича “ред на напреженията” (активността) на Волта и е в основите на ефекта – мускулът на експерименталните жаби е само пасивен, макар и много чувствителен електромер, а активните компоненти са металите, от взаимният контакт на които се поражда електризацията.

По време на многобройните опити, които провежда, Волта забелязва, че при животните електрическата възбудимост на нервите е много по-висока, отколкото на мускулите. Установява, че гладката мускулатура на стомаха също е по-проводима, отколкото скелетната. Открива електрическата раздразнителност на органите на зрението и вкуса у човек. Тези му работи са от голямо значение за методите на физиологичните експерименти.

През 1800 година Волта изобретява т.нар. Волтов стълб – първият източник на постоянен ток. Най-общо това е батерия, в която под формата на стълб се редуват медни и цинкови дискове, между които се поставя кече, накиснато в солен разтвор. Изобретението му носи световна слава и оказва огромно влияние върху развитието на науката за електричеството, както и на човешката цивилизация изобщо.

С Волтовия стълб на практика започва нова епоха в историята – епохата на електричеството. Волта е избран за член на Парижката академия на науките. Наполеон му дава титла граф и го назначава в сената на Италианското кралство.

В негова чест е наречена единицата за измерване на електрическо напрежение – Волт.
Алесандро Волта почива на 5 март 1827 година в родния си град Комо.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...