Корените на деня, в който православието почита свети Трифон или както е известен празника на Трифон Зарезан, се крият дълбоко в античността. Няма да сбъркаме, ако твърдим, че в днешният си вариант св. Трифон е православният наследник на езическите ритуали и празници, водещи началото си още от времето, когато земите ни са населявани от траките.
Заселвайки се през VII век на тези земи прабългарите наследяват и уменията, предавани от поколения сред местното население в приготвянето на божествената напитка – виното. С приемането на християнството за основна религия в Българската държава постепенно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическият бог Дионис, като покровител на винарите, лозята и лозарството.
Така християнската традиция намира в лицето на св. Трифон достоен заместник на бог Дионис, който древните гърци приемат в своя пантеон на боговете от тракийските земи, е почитан като повелител на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието. На Дионис дължим не само виното. Като един от 12-те олимпийски богове и Дионис се ползва с привилегията да бъде почитан с празници. В негова чест в древна Елада са устройвани т.нар. Дионисии – празници на виното, театъра, екстаза и лудостта. Големите или още градски Дионисии се провеждали в края на март и началото на април и продължавали седем дни. През това време се провеждали състезания и карнавални шествия. Поети се надпреварвали с творбите си, а хоровете пеели дитирамби (химни в чест на Дионис / Бакх). Късно наесен и през декември се провеждали малки или селски Дионисии, с които се благодари на бога за реколтата от грозде и виното, което е произведено.
Гръцките театри не са затворени конструкции, но строителите им са владеели до съвършенство тайните на акустиката. Умеели са така да построят съоръженията, че всяка дума, произнасяна от актьорите на сцената, се чувала ясно и на най-крайните редове. Някъде по времето на войните между перси и гърци се появява обичаят в дните на Дионисиите да се поставят четири пиеси и авторите им да се състезават чия творба е най-добра. Три от тези пиеси били трагедии. Последната, за да може народът да се отпусне и развесели, била “сатирична драма”, или просто сатира и в нея героите са митичните същества от свитата на бог Дионис, които осмивали всичко и всички.
Затова, почитайки свети Трифон, спомняйте си, че той е наследник и един по-цивилизован вариант на древния Дионис/Бакхус, “специализирал” се в покровителстване на лозарите и винарите. От плещите му е свалено бремето да е застъпник на актьорите, танцьорите, хората на изкуството, които се грижат с виното да идва и веселието – над тях бдят други светци от христовата свита.
0 коментара:
Публикуване на коментар