27.2.17

Флавий Валерий Аврелий Константин, бъдещият император Константин Велики, се ражда на 27 февруари 272 година (според една от версиите) в римската провинция Мизия, в град Наисус (днешен Ниш в Сърбия). Бащата на Константин - Констанций I Хлор, е младши съуправител с ранг на цезар в Римската империя. Заедно с Гай Галерий Валерий Максимиан и двамата старши управители Диоклециан и Максимиан четиримата упражняват властта. Майка му – наложницата на Констанций Елена, произхожда от обикновено семейство. Постът на Констанций му налага официално да встъпи в брак с Флавия Максимиана Теодора, дъщеря на западноримския август Максимиан. Години след смъртта на баща си Константин Велики реабилитира напълно майка си, като я обявява за “Августа, майка на Цезар”.

Констанций се слави като добродушен, скромен и мек човек, при това се отнася толерантно към християните, вероятно под давление и на Елена. След смъртта на баща му през 306 година Константин е провъзгласен от бащините си легиони за август. По това време обаче империята е раздирана от политическа нестабилност и междуособици. Некадърното управление на тетрархията е на път да завърши катастрофално, а през почти цяло десетилетие се води гражданска война.

Репутацията и резултатите от управлението на Констанций стават добра основа за сина му Константин, който с подкрепата на гражданите и верността на армията си успява да се наложи и да установи мир в империята. Първо през 312 година отстранява Максенций и става император на Западната Римска империя, а след дълги години на надхитряне и политически интриги през 323 година отстранява и Лициний като император на Изтока и става едноличен владетел в империята.

Като император продължава реформите по централизация на разпадащата се административна машина на империята, започнати още от предшествениците му. Но името на Константин е свързано най-вече с това, че по негово време в империята се извършва идеологическа революция – християнството е признато за господстваща религия, а само за няколко десетилетия се превръща от преследвана от държавата секта в държавна политика.

Да не забравяме, че в края на III век в Римската империя текат жестоки гонения срещу християните. Император Диоклециан е особено последователен в преследването, тъй като смята, че  християнската религия е вредна за налагането на централизация в държавата. Първо започват социалните репресии, а след това идва време и на масови изтезания и екзекуции на християни. Вероизповеданието официално е забранено, свещениците са избивани, а храмовете – разрушавани.

Половин век по-късно обаче император Константин, отчасти под влиянието на майка си Елена, коренно променя ситуацията. През 313 година с издаването на Миланския едикт Константин утвърждава религиозната търпимост в империята. По-късно идват закони, които освобождават християнските общини от плащане на данъци и обществени повинности, което на практика им дава привилегировано положение. Смята се, че това е начинът, по който Константин започва да налага християнството като държавна религия в многоликият Рим. Но едва император Теодосий I през 380 година, на датата, на която е роден Константин, определя вярата в Христос за официална религия в империята.

На Константин обаче църквата дължи най-много, защото по негова инициатива е свикан Никейския събор през 325 година, на който е приет “Символът на вярата” – основополагащият документ, в който са записани догмите, на които се гради Христовата Църква. Пак на Никейския събор арианството е осъдено като ерес и така се избягва възможното разцепление в средите на все още неукрепналата религия.

През 330 година Константин пренася столицата от Рим във Византион. Смята, че това е по-удобният от административна гледна точка град, откъдето да се управлява огромната територия на империята.  Градът официално се нарича Нови Рим, но още докато е жив императора всички започват да го наричат Константинопол. Днес е известен като Истанбул.

Самият император Константин остава през целия си живот езичник и приема светото кръщение едва преди смъртта си. Почива на 21 май 337 година в Аквириониския дворец в Никомедия. Тялото му е пренесено и погребано в църквата “Светите апостоли” в Константинопол (След превземането на Константинопол от османлиите, църквата е разрушена и на нейно място е построена джамията “Фатих”, съществуваща и до днес).

Историята присвоява на Константин титлата Велики, а Църквата, заради заслугите му за утвърждаването на християнството, го канонизира заедно с майка му за светец и почитта паметта им на 21 май, датата на която през 337 година Константин Велики напуска грешната земя.

0 коментара:

Публикуване на коментар