В центъра на снимката се намира галактическият клъстер SDSS J1038+4849. Изображението е заснето с помощта на космическия телескоп на NASA “Хъбъл”.
Даже и да нямате буйно въображение, пак ще видите усмихващото ви се от далечния космос лице. Оранжевите “очи” на това щастливо лице всъщност са две много ярки галактики, а линиите, които ви подвеждат да си мислите, че това е една усмивка, всъщност са резултат от явление, което астрофизиците наричат “силно гравитационно изкривяване”.
Галактическите клъстери са сред най-масивните във Вселената. Гравитационните сили, които упражняват са толкова силни, че усукват около себе си пространство-времето и играят ролята на огромни космически лупи, които увеличават, изкривяват и дори усукват светлината около себе си. Този феномен е от голямо значение за наблюденията, извършвани с “Хъбъл”, а ефектът се обяснява с постановките на Общата теория на относителността на Айнщайн.
В конкретния случай, изкривяването е под формата на пръстен, известен като “Пръстен на Айнщайн”. Източникът на светлината, която се е усукала в кръг е разположен точно и симетрично зад галактическия клъстер и на една линия а посоката към нас. Т.е. източникът, клъстерът-лупа и ние се намираме на една права, и затова от нашата позиция виждаме изкривената светлина под формата на кръг.
0 коментара:
Публикуване на коментар