7 февруари 2019 г.

Чарлз Джон Хъфам Дикенс се ражда на 7 февруари 1812 година в Портсмут. Чарлз е второто от общо осемте деца в семейството на Джон и Елизабет Дикенс. Баща му е чиновник към военноморския флот и временно е командирован на работа в пристанищния град. Скоро след раждането на Чарлз семейството се мести в Лондон и бъдещият голям писател израства в лондонския квартал Чатъм. От там Чарлз научава какво предлагат нищетата и бедността, въпреки че неведнъж е обяснявал, как като малък усещал прекомерното внимание и грижи от страна на близките си.

Идилията приключва рано – баща му е уволнен, семейството изпада в нищета, а когато Джон Дикенс е пратен в затвора за длъжници и малко по-късно цялото му семейство също се озовава зад решетките, ситуацията изглежда направо безнадеждна. И този старт в живота по-късно излиза описан в най-малките детайли под перото на Дикенс.

В романите му описанието на моменти от живота на социално онеправданите и неприкритата симпатия на автора към съдбите на героите, които не са галеници на съдбата, носят донякъде и автобиографичен характер. Дикенс не получава образование в онзи систематизиран вид, в който сме свикнали да приемаме, че човек се обучава. Но започва работа като парламентарен стенограф, а после и като репортер във вестник. Заради многочисленото семейство, в което израства и живее, постоянно не му достигат средства.




Дебютът му е романа “Посмъртните записки на клуба Пикуик”, който излиза през 1837 година. Книгата е по-скоро компилация от жанрови скици, но разкрива невероятният талант на Дикенс да създава гротескни характери, в които се откриват всички дълбоко вкоренени особености у англичаните.

Дикенс е човекът, който пръв детайлно описва в литературните си произведения света на нищета от крайните квартали – на моменти дори поетизира нелекия бит на хората от най-ниските стъпала на социалната пирамида. Съчувствието му към създадените от него образи най-вече прозира в благоприятните завършеци на творбите му, чрез които героите биват възнаградени за понесените лишения и страдания.

Чарлз Дикенс обаче е талантлив и като актьор. Не рядко сам изнася литературните четения на произведенията си и при такива събития неизменно обира овациите на публиката. Романите му са панорама на живота на англичаните от Викторианската епоха. “Приключенията на Оливър Туист”, “Старият антикварен магазин”, “Домби и син” – все романи, които рисуват пълния портрет на английското общество от онова време, без да спестяват пороците и деградацията на ценности. В крайна сметка героите на Дикенс, след като прозират несъвършенствата в обществения живот, търсят идеала си в домашния уют, непоклатимостта на семейните традиции и ценности.

У героите на Дикенс липсва пораженческия дух, макар не веднъж да са поставяни в безнадеждни ситуации, които биха накарали повечето хора да се отчаят. В битката с несправедливостите персонажите  му са движени от непоколебимата увереност, че в крайна сметка доброто ще тържествува, ако ще и възмездието да дойде и от отвъдния свят.

Едно от големите умения на Дикенс е да обрисува така нещата, че читателят да види зад уродливостта на вещите и ужасите цялата радост от живота, която може да се извлече във всяка ситуация, независимо колко безизходна изглежда тя.



В романа си “Големите надежди” Дикенс пише: “Ние, британците, окончателно сме установили, че самите ние и всичко в нашата държава е венецът на творението. А онзи, който се съмнява в това, е виновен, че извършва държавна измяна”.

На 8 юни 1870 година Чарлз Дикенс получава мозъчен инсулт. Без да дойде в съзнание, на следващия ден, 9 юни, почива. Приживе настоява за скромно погребение, но след кончината му е погребан с всички почести, полагащи се на писател от неговия ранг. Тленните му останки са положени в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...