19 февруари 2019 г.

Когато целият свят, в който живееш, възприема една догма налагана от векове като единствено правилната, е нужно да си много упорит и непоколебим, за да наложиш своята гледна точка. В зората на Ренесанса в Европа се намира и такъв човек, който дръзва да твърди, че Земята не е онова, около което се гради мирозданието.

Този човек се ражда на 19 февруари 1473 година. Малкият Миколай Коперник (утвърдено е немското произношение на името му – Николай Коперник) се появява на бял свят в семейство на полски търговец от град Торун. Градчето е влязло в състава на Полското кралство съвсем наскоро, до преди това е било част от Прусия и е влизало във владенията на Тевтонския орден. Майката на Коперник е от немски произход, за бащата се знае, че е родом от Краков. Самият Коперник смята себе си за поляк, макар да е поне на половина с немска кръв.

На 18 годишна възраст бъдещият учен постъпва в Краковския университет, където изучава математика, медицина и богословие, но най-много се увлича по астрономията. След завършване на университета за известно време Коперник бива насочен към духовна кариера, но се отказва от изкачването на стълбата на църковните санове. Вместо това заминава за Болоня, за да постъпи в тамошния университет.

Някъде по това време Коперник започва да пише своят труд “За въртенето на небесните сфери”. Работата по това съчинение отнема на учения почти 40 години. Коперник дори не успява да види отпечатано съчинението си. Приживе периодично разпраща резюмета от написаното на различни учени из цяла Европа. Революционното в схващанията му звучи еретично – Слънцето е в центъра на нашата система. Земята е просто една от планетите, които се движат по небесни сфери около него.



Трудът на Николай Коперник е подложен на специално проучване от инквизицията, но половин век след смъртта на учения. Еднозначано е осъдено като еретично и между 1616 и 1620 година е включено в списъка със забранени книги. Именно тази присъда е в основата на по-късния процес, в който Църквата осъжда Галилео Галилей като привърженик на идеите на Коперник и го кара да се отрече от схващанията си за Хелиоцентричната система.

Полският астроном обаче има принос и в икономическите науки. Той пръв обръща внимание на закономерността, която става известна като закон на Коперник-Грешам (двамата независимо един от друг стигат до заключението). Според този принцип, по-устойчивите в курса си пари (например златните) ще бъдат измествани от обръщение по-бързо, тъй като хората ще предпочетат да пазят спестяванията си именно в тази валута. В реално обръщение участват повече “лоши” (например медни) пари. Това обаче се отнася само до случая, ако държавата е фиксирала курс за обмен на злато срещу мед. В условията на свободен обмен никои пари не са “добри” или “лоши” и като следствие от това не се изместват от обръщението на пазара.



Коперник почива на 24 май 1543 година. Предполага се, че причина за смъртта му e инсулт, който поразяват учения година по-рано.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...