"Хъбъл" засне рядка гледка - съединение на три от големите спътници на Юпитер

Телескопът на NASA “Хъбъл” засне рядко явление – три от луните на Юпитер едновременно попадат в кадър, на фона на бурните вихри в атмосферата на планетата.

На снимката са уловени три от четирите Галилееви спътника на Юпитер – Европа, Калисто и Йо. Липсва само най-голямата от луните му – Ганимед.

Всеки от трите, участващи в съединението * спътника на Юпитер, обикаля около него за различен период от време – между 2 и 17 дни. Преминаването на някой от спътниците и сянката, която той хвърля върху бурната атмосфера на гиганта в Слънчевата система е интересно за наблюдение, но не и рядко явление. Обаче, да се видят три от най-големите спътници едновременно да преминават пред лика на могъщия Юпитер е сравнително рядко зрелище – случва се един или два пъти на десетилетие.

Снимките в ляво са от началото на “седянката” и са заснети на 24 януари. От ляво на дясно се виждат Калисто и Йо над облаците на Юпитер. Черните точки на облачната “черга” са съответно сенките, които хвърлят Европа, Калисто и Йо. Европа не се вижда в кадъра.

В края на тройното съединение, около 42 минути по-късно (снимките в дясно), Европа също влиза в обсега на зрителното поле – в долния ляв ъгъл. Бавно подвижната Калисто е над нея, а бързакът Йо се е преместил към десния хоризонт на Юпитер – сянката му вече не пада върху планетата. Орбиталните скорости на спътниците намаляват пропорционално с увеличаване на разстоянието, на което обикалят около планетата.

Най-големият от спътниците на Юпитер – Ганимед, не попада в полето за наблюдение на “Хъбъл”, а и се намира твърде далеч, за да участва в съединението.

На снимката спътниците се различават и по характерните си оцветявания. Древната, осеяна с кратери повърхност на Калисто придава кафеникавия цвят. Гладката ледена повърхност кара Европа да блести в бяло и жълтеникаво. А богатата на серен диоксид повърхност на Йо е отговорна за ярко жълтият му цвят. Лекото размиване в сенките, които луните хвърлят върху атмосферата на Юпитер, зависи от разстоянието, на което се намират – колкото по-далеч е спътника, толкова сянката му е с по-размити краища.

* съединение е термин от небесната механика и най-общо означава момент, в който две или повече небесни тела се проектират близо до друго на небесната сфера. В конкретния случай може да се говори за пасаж на спътниците, тъй като те преминават между него и нас и наблюдаваме движението им е на неговия фон.