На тази поредица от изображения, космическият телескоп „Хъбъл“ е документирал едно от интересните астрономически явления: великолепната система от пръстени на планетата Сатурн в момента, когато се подравнява с ръба спрямо нашето местоположение.
Такива събития се случват, когато Земята пресича равнината, в която лежат пръстените на Сатурн. Периодичното явление може да се наблюдава на всеки около 15 години.
На снимките от „Хъбъл“ може да се различат подробности от Сатурн с размери от около 725 километра.
Може да се забележи и тъмната лента, която преминава през диска на Сатурн. Това е сянката от пръстените му, тъй като в момента на заснемане Слънцето все още се намира малко над равнината на пръстените на планетата.
Светлите точки вляво от Сатурн и в полето вдясно от него са някои от спътниците на планетата. В полетата около западната част от пръстените (отдясно на изображението) се вижда зоната, която слабата светлина от структурата на пръстените е засилена, чрез специална обработка, за да може по-ясно да се различат.
Изображението най-горе е заснето, докато Земята все още се намира над осветеното лице на пръстените. На изток (вляво) от Сатурн се виждат спътниците му Тетис и Диона; Янус е светлото петънце близо до централната част в отделената в поле част от пръстените, а Пандора съвсем слабо се вижда в левия край на същото поле.
Атмосферата на планетата също е представена в детайли: множество полоси се наблюдават както в северното, така и в южното полукълбо. В северната част над екваториалната зона е запечатана мъглява структура и светла зона над сянката на пръстените, която се дължи на слънчевата светлина, отразена от пръстените върху атмосферата.
Макар и по-трудно, но се вижда слабата мъгла над северния полюс на Сатурн, както и още по-трудно различимото замъгляване над южния.Централното от изображенията е заснето почти в момента, когато Земята пресича плоскостта на системата от пръстени. Пръстените са 75% по-бледи, отколкото са на първия кадър, въпреки че не изчезват напълно от снимката. Това се дължи на факта, че вертикалната повърхнина на пръстените все пак отразява слънчевата светлина, дори и когато те са обърнати точно с ръба си към нас.
На изток от диска на планетата се вижда спътника Реа, Енцелад е светлата точка на запад, а Янус е по-бледата точка в дясната част. Пандора е точно вляво от Енцелад, но не се вижда, защото Енцелад е значително по-ярък. В същия момент току-що в полезрението на телескопа е попаднала атмосферна структура с овална форма (близо до източния край, в северната екваториална зона). Това вероятно е локална циркулация, която не е проникната от ярките облачни системи около нея.
Третото изображение е заснето приблизително 96 минути (толкова отнема на „Хъбъл“ една обиколка около Земята) след второто. Пръстените вече са 10% по-ярки, отколкото на предходния кадър.
Реа се вижда точно над източния край на Сатурн, а над южното полукълбо е запечата сянката ѝ.
По време на заснемането на тези изображения (22 май 1995 г.), Земята и Слънцето се намират в противоположни страни спрямо равнината на пръстените на Сатурн (и тази конфигурация се запазва до 10 август 1995 г.).
С помощта на тези кадри учените са изчисли точното време за пресичане на равнината на пръстените, откъдето се извежда и дебелината на основните пръстени. Освен това, астрономите търсят и все още неидентифицирани спътници на планетата.
Когато е известно точното време за пресичане на плоскостта на пръстените, можем с по-голяма точност да изчислим скоростта, с която Сатурн се „клати“ около оста си - т.е., неговата полярна прецесия.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар