С помощта на съвременните технологии и по-конкретно на микро-компютърна томография с висока резолюция на черепа на изкопаемия артефакт, известен като "Little Foot", учените са достигнали до заключения за някои от аспектите на живота на този вид австралопитек, живял преди над 3 милиона години.
Възрастта на фосилизирания изкопаем образец е приблизително определена на 3,67 милиона години. След внимателното извличане от слоевете, почистване и детайлно сканиране, експертите са получили най-пълния до момента образ на първи шиен прешлен на възрастен индивид от вида Australopithecus. Цялото описание на научната разработка, дело на изследователи от Университета Witwatersrand в Йоханесбург (ЮАР) и екип от археологическия обект Sterkfontein, е публикувано в списание Scientific Reports. Водещ автор в изследването е д-р Амели Боде от Университета Witwatersrand. Изследователската програма е финансирана от няколко специализирани научни организации в областта на палеогенетиката от ЮАР и Франция.
Първият шиен прешлен (наричан още и атлас) е с особено важна роля в биологията на гръбначните животни. Освен че изпълнява функциите на свръзка между главата и шията, атласът също така е определящ и за начина, по който кръвта постъпва към мозъка, посредством гръбначните артерии. Екипът на д-р Боде извършва сравнителен анализ на атласа на Little Foot с други образци от вкаменелости, открити в Южна и Източна Африка, както и с тези на съвременния човек и шимпанзетата. Учените са достигнали до извода, че австралопитеците са били способни да извършват движения с глава, които са различни от онези, на които е способен съвременният човек.
„Морфологията на първия шиен прешлен отразява множество аспекти от живота на даден организъм“, обяснява д-р Боде. „В нашия случай, почти пълният атлас на Little Foot ни дава нови сведения за еволюцията в степените на движение на главата и артериалното снабдяване на мозъка в човешката родова линия“.
По формата на първия шиен прешлен експертите могат да направят заключения за обхвата на движенията на главата. Освен това, по размера на артериите, преминаващи през него и отиващи към черепа, може да се съди за кръвния поток, който снабдява мозъка. „Проучването ни показва, че австралопитеците са били способни да си движат главите по различен начин от този, който ни е достъпен на нас. Това може да се обясни с по-голямата приспособеност на вида да се катери и движи по дърветата. В същото време обаче, образци от южноафрикански австралопитеци, които са по-млади от Little Foot (живели са вероятно около 1 милион години по-късно) показват, че може би частично са загубили част от тези възможности. Това, от своя страна означава, че са прекарвали повече време на земята, подобно на нас“.
По общите размери и формата си, атласът на Little Foot е подобен на съвременните шимпанзета. Морфологията на прешлена и фасетните стави, чрез които се осъществява връзката между главата и шията, предполагат, че Little Foot редовно се е придвижвал по дърветата, пишат учените.
Поради добрата форма, в която се е съхранил черепа, изследователите имат уникалната възможност да се сдобият с данни за снабдяването на мозъка на Little Foot с кръв. От своя страна, тази информация им позволява да оценят оползотворяването на глюкозата от мозъка. По този показател оценките дават около три пъти по-ниски нива, отколкото при съвременния човек, което е по-близо до стойностите, характерни за шимпанзетата.
„Ниската инвестиция на енергия в мозъка на австралопитека може да се обясни с относително малкия обем на мозъка на конкретния екземпляр (около 408 кубически сантиметра), нискокалорийната диета (много малък дял на животински протеини) или с високи енергийни разходи, обусловени от биологията на вида (като ходенето в изправено положение, което е неприсъщо за австралопитека). При всички случаи, обаче, резултатите от изследването ни дават основание да заключим, че съдовата система, която снабдява мозъка на съвременния човек, се е развила много по-късно в еволюционната история на вида ни“, пише д-р Амели Боде.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар