Астрономи са открили най-голямата газова структура в Млечния път. Тя се простира на дистанция от 9000 светлинни години, а в сечение е около 400 светлинни години. Структурата свързва звездни „ясли“, разположени по цялото ѝ протежение. Самото ѝ проявление наподобява вълна, която се издига и спуска на дистанция до 500 светлинни години над и под плоскостта на диска на Млечния път.
В научната публикация в списание Nature се отбелязва още, че откриването на структурата потвърждава хипотеза, възникнала преди цели 150 години. Някои от местата в тази газова вълна, където се раждат нови звезди, изглеждат като дъга в небето и са известни в средите на експертите като „пояс на Гулд“. Астрономите дълго време не успяват да разберат, дали са част от 3D пръстеновидна структура. Отговорът на този въпрос е още по-изненадващ, а се оказва, че се намира и много по-близо до „дома ни“.
„Слънцето се намира само на 500 светлинни години от Вълната в най-близката точка от нея. През цялото време отговорът е бил точно пред погледа ни, но досега не сме успявали да го видим“, обяснява водещият автор в изследването, професор Жоао Алвеш от Виенския университет. „Не знаем какво е предизвикало възникването на такава форма, но може да търсим обяснение с аналогията на разпространяването на вълни в езеро, но в космически мащаби – нещо масивно е навлязло в галактиката ни. Това, което е знаем със сигурност е, че нашето Слънце си взаимодейства с тази структура. Преди 13 милиона години звездата ни е преминала през „пира на свръхновите“ в Орион, а след още 13 милиона години ще прекосим отново тази структура, все едно че сърфираме по нейната вълна“.
Откритието е направено, благодарение на невероятните възможности, които предоставят наблюденията, извършвани от космическата обсерватория Gaia на Европейската космическа агенция. Апаратът извършва точни измервания на разстоянието и скоростите на движение на над милиард звезди от Млечния път. Но за да бъде използван напълно потенциала на събраните данни се налага екипът астрономи да използва нови методи, чрез които се прецизират разстоянията между регионите на раждане на нови звезди и нашето местоположение.
„Подозирахме, че може да има по-големи структури, които просто не можем да поставим в правилния контекст“, обяснява дипломантът Катрин Зукър, която заедно с колегата ѝ Джошуа Шпегъл работи по прилагането на иновативни статистически методи. „Така че, за да създадем точна карта на нашия космически „квартал“, комбинирахме наблюденията от космически телескопи като Gaia с астростатистика, визуализирани данни и математически симулации“.
В стремежа си да разберат същността на пояса на Гулд, който вече е наречен и Вълната на Радклиф, авторите на изследването са съставили най-големия към момента каталог с точните разстояния до „звездните ясли“ в нашата околност. Всяка звезда някога се е зародила в райони, подобни на тези. Това ново разбиране ще има важни последствия, въпреки че откриването на подобни невероятни структури, каквато е Вълната, ще отнеме известно време.
„Нито един астроном не е очаквал, че ще се окаже, че живеем до гигантска структура от газ, която наподобява вълна; нито пък че тя вероятно формира локалния ръкав на галактиката ни. Самото съществуване на Вълната ни принуждава да преосмислим разбирането си за 3D структурата на Млечния път“, пише в заключение Алиша Гудман, професор по приложна астрономия в Харвард, научен директор в института „Смитсониан“ и съ-директор на научната програма в Института за авангардни изследвания „Радклиф“.
0 коментара:
Публикуване на коментар