Възможно ли е стимулиращото и веселящо алкохолно опиянение от пивото, да е насърчило праисторическите хора да започнат да се занимават със земеделие? Археологически находки от Китай предполагат, че първите земеделци в региона на Югоизточна Азия са разработили два различни метода, чрез които да превръщат просо и други зърнени култури в алкохолни напитки. Това косвено подсказва, колко важна роля за времето си е изиграл алкохолът.
Ли Лю от Станфордския университет и колегите ѝ са анализирали останки по стените на фрагменти от керамични съдове на възраст 7000-8000 години, открити в две ранни „земеделски стопанства“ в северната част на Китай. И на двата обекта по някои от фрагментите са намерени гранули от нишесте от зърнени култури, както и следи от физическо увреждане на съдовете, подобно на това, което се причинява от протичането на ферментационни процеси.
В производството на пиво ключов момент е разграждането на нишестето до способни да ферментират захари. Забележителното в случая е, че древните пивовари от двата археологически обекта са използвали различни техники, за да постигнат това преобразуване, подчертават Ли Лю и колегите ѝ.
На археологическия обект в Линкоу, малките минерални частици от растителен произход – фитолити - останали по стените на съдовете, предполага, че праисторическите пивовари просто са оставяли зърната да покълнат, чрез което се освобождават захарите. Докато на обекта в Гуантаоюан, който се намира на 300 километра в западна посока от Линкоу, сместа от фитолити и гъбички предполага използването на друг подход за разграждане на нишестето до захари. Археолозите подчертават, че на втория обект се наблюдава класически случай, при който пивоварите предизвикват разграждането на скорбялата чрез използване на „ферментационен стартер“, известен като qū, който се приготвя от зърна, на които е позволено да хванат плесени. Qū се използва и днес в производството на вина и други спиртни напитки от зърнени култури.
Като цяло, казва Ли Лю, археологическите доказателства сочат, че историята на тези два различни ферментационни метода се простира чак до ранните дни на зараждането на земеделието в Източна Азия.
„Изправени сме пред нещо много интересно“, коментира Патрик Макгавърн от Музея за археология и антропология към Университета на Пенсилвания. Отнася се до произхода на qū, защото дискусиите за времето, по което се появява, са много разгорещени. Традиционно се приема, че корените на qū могат да бъдат проследени до времето на династията Шан (или Ин) в Китай, която започва преди около 3700 години. Изследването на Ли Лю и екипа ѝ обаче, поставя под съмнение и тази приета теза, връщайки много назад във времето началото на използването на метода с qū, обяснява Патрик Малгавърн.
И все пак, Макгавърн очаква да получи по-солидни доказателства, че пивоварите в Гуантаоюан са използвали qū. През 2004 година той и неговите колеги описват още по-ранни доказателства за производството на ферментирали напитки в региона. Изследването тогава разглежда находки на 9000 години, открити в централен Китай. Пивоварите от този обект са използвали мед и диворастящи плодове, както и ориз. „Разликата е много голяма“, подчертава Макгавърн. „Не само поради фактът, че медът и плодовете са богати на ферментационни захари, но освен това внасят и дрождите, които извършват ферментацията – нещо, което зърнените култури не притежават. Ако са използвали мед и плодове, както и зърнени култури, пивоварите от Гуантаоюан не би следвало да прибягват до използването на qū, за да инициират процеса на ферментация“.
От друга страна, обаче, налице е консенсус, че новото изследване дава нови доказателства, които подчертават важната роля, която са изиграли алкохолните напитки в развитието на ранните земеделски практики и зърнени култури. Ли Лю предполага, че разпространяването на култивираните сортове ориз би могло отчасти да е стимулирано, заради употребата му в приготвянето на такива напитки. „Алкохолът се е използвал в пировете, по време на които някои от хората са утвърждавали авторитета си, повишавал се е социалния им статут, а освен това са се формирали и нови съюзи“, обяснява тя.
Макгавърн смята, че „алкохолните напитки са действали насърчаващо и са подтикнали хората да се занимават със земеделие. Целогодишно големи количества зърнени култури, произвеждани от земеделците, е можело да се ползват за производството на хляб и бира. И бирата може да е смятана за по-предпочитания продукт. Хлябът няма веселящия ефект за мозъка, какъвто може да му донесе алкохолът. А това, според мен, е по-важно в социален и религиозен аспект“, казва в заключение Макгавърн.
Цялото изследване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар