Australopithecus sediba не бива да се нарича „липсващото звено“ в еволюцията, свързващо съвременния човек с по-примитивните човекоподобни видове.
Преди 10 години палеоантропологът проф. Лий Бергер от Университета Витватерсранд в Йоханесбург (ЮАР) и синът му Матю, откриват в Малапа – в Люлката на живота в Южна Африка, фосилизирани останки на човекоподобно. В излязло наскоро изследване на международен екип учени се потвърждава уникалния статут на вида Sediba. На база научната публикация, обаче, мнозина медии побързаха – съвсем непрофесионално – да тиражират новината, погрешно насаждайки идеята, че Australopithecus sediba може да е „липсващото звено“ в човешката еволюция.
Във видео съобщение, публикувано от Университета Витватерсранд, професор Бергер категорично определя това схващане като неправилно, тъй като в еволюцията на човешкия вид няма такова нещо като „липсващо звено“.
„Картинките, печатани по тениските, са неправилни. Предпочитам да забравим термина „липсващо звено“, казва във видеото професор Бергер, който в момента е на експедиция в пещерата „Изгряващата звезда“, където преди време бяха открити останки от друг вид хоминиди, Homo naledi.
Бергер обяснява, че човешката еволюция не е линеен процес, при който един вид еволюира в друг. Още през ХХ век тази концепция е изоставена. Човешката еволюция е по-скоро процес, подобен на начина, по който се формира делтата на река; потокът на водата в един момент започва да се разделя и всяко от разклоненията поема по свой път, като не е изключено отново да се завърне към основния речен ток, както не е изключено и от всеки „клон“ да се развие нов вид.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар