4.8.17


Американски учени са провели поредица от анализи на ДНК, извлечена от скелети от Гърция, датиращи от бронзовата епоха и отнасящи се към егейската цивилизация.
Точно към този период се отнася и появата на писмеността и планирането на градските пространства, както и се наблюдава рязък възход в развитието на изкуствата и архитектурата. Проведените анализи показват, че представителите на егейската цивилизация са били основно фермери, уседнали в региона около хилядолетие по-рано.

Учените са изследвали погребения на крито-минойската цивилизация, датираща от 2600-1100 г. пр.н.е., и на микенската цивилизация (1600 – 1100 г. пр.н.е.). “Това са много важни цивилизации, защото са първите от известните ни на територията на Европа, разполагали с развита писмена система. Откъде обаче са дошли тези хора и как са създали удивителните си култури – все още представлява пъзел, който предстои да наредим. Разполагаме с образци от древна ДНК и вече може чрез тях да започнем да търсим отговори на интересуващите ни въпроси”, разказва Йосиф Лазаридис от медицинския колеж в Харвард, участник в изследванията.


Лазаридис обяснява, че хората, създали тези цивилизации, не са пристигнали от някъде другаде, а са местни и произлизат от потомци на преселенци от Анадола, които преди около 7 хиляди години донасят в Европа земеделието (между 62 до 86% от генетичния материал в ДНК).

Обаче предците на представителите на микенската и минойскита цивилизации са били също и хора, населявали съвременните Кавказ и Иран (от 4 до 16 процента от генетичния материал).

Микенците, но не и минойците, носят генетични следи от хора, живели и по-далеч на север – на териториите на съвременна източна Европа и до Централна Азия (също 4 – 16% от генетичния материал се отнася към този източник).


Данните от новото изследване съвпадат с предишни изследвания на древна ДНК, от които става ясен факта за масова миграция към Европа от териториите, населени с минойци и микенци. Тези номади-скотовъди са оказали голямо влияние на генетичния фонд на Северна и Централна Европа.

Кога точно се е случила тази масова миграция, засега остава неясно, но двата генетични компонента присъстват в ДНК на земеделците, населявали територията на Гърция в периода на неолита. От това може да се допусне, че най-късните миграционни вълни са се случили около IV – III хилядолетие пр.н.е. И двете вълни на миграция може да са изиграли ролята на своеобразни “културни разрушители”, предполага Лазаридис. “Преселенците може да са били носители на иновации, т.е. нещо като транспорт за проникването на нови елементи в културата на Гърция”, пояснява той.


Учените не са открили доказателства за миграция към Гърция на хора от териториите на древен Египет или от териториите по източното крайбрежие на Средиземноморския регион, населявани от представителите на финикийската култура.

Данните от ДНК-анализите може да хвърлят светлина и по въпроса за произхода на гръцкия език. Както повечето от съвременните европейски езици, гръцкият се отнася към групата на индоевропейските езици, които са обединени от сходни граматични правила и набор от думи.


Но как и кога индоевропейските езици са се разпространили в Европа, все още е предмет на дебати. Някои изследователи предполагат, че тези езици са пренесени от първите земеделски общности, дошли от изток.
Други пък смятат, че езиците са се разпространили по-късно, през бронзовата епоха, чрез пастирите, дошли от западните степи.

Установено е, че микенците са говорили на една от ранните форми на гръцкия език. Минойците са владеели т.нар. “линеарен” език – може да го прочетем, но все още никой не е успял да го преведе. Това означава, че принадлежи или към отделен, изчезнал клон на индоевропейските езици, или към съвсем различна езикова група.

0 коментара:

Публикуване на коментар