“Изгубеният дом на апостоли на Исус” е новата епохална находка, според израелски вестник. Новото откритие не е толкова сензационно, колкото се опитват да го покажат медиите в заглавията си. То обаче предлага нови хипотези в дебата за местоположението на един от най-важните градове, споменавани в Новия завет. Ето и с какви факти разполага науката към момента:
Наистина ли е открита къща, свързана с апостолите на Исус?
Не, казва географът и историк, участвал в разкопките в ел-Арай – обект, намиращ се на северния бряг на Галилейското езеро в делтата на река Йордан.
В писмо, изпратено до National Geographic, Стивън Нотли, известен професор по Новия завет и произхода на християнството в “Nyack College” и академичен директор на разкопките в ел-Арай заявява: “Не ние сме писали заглавията на статиите”.
По-скоро, учените, работещи по разкопките на обекта от 2016 година насам вярват, че са “навлезли” в града, описван в Новия завет като дом на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида.
Според евангелските текстове, Бетсаида е градът, в който живеят най-ранните последователи на Исус, както и мястото, където Месията връща зрението на слепец.
В началото на ХХ век е установено мястото, където се е намирал Капернаум - друго рибарско селище, споменато в Евангелията, но местоположението на Бетсаида остава спорно.
И така се стига до въпроса, какво точно е новото откритие и защо е толкова значимо?
Археолозите твърдят, че са открили в ел-Арай баня от римската епоха (I-III век), което те приемат като доказателство за значимо селище, което най-вероятно е древната Бетсаида. В края на I век еврейският историк Йосиф Флавий описва как малкото рибарско селце Бетсаида се превръща в гръко-римски град, или полис, по времето на Филип – тетрарх през 30 година. Филип, син на Ирод Велики, преименува града на Юлиас в чест на майката на римския император Тиберий, а след смъртта му, тетрархът е погребан в разрасналото се селище.
“Обществената баня свидетелства за съществуването на градска среда и култура”, казва пред израелския Haaretz директорът на разкопките в ел-Арай Мордекай Авиам от Института за галилейска археология “Кинерет”.
Обаче, не съществува ли вече място в района, което е идентифицирано като Бетсаида?
Да. От 1839 година близо до е-Тел е установено място, което се сочи за възможната локация на древната Бетсаида/Юлиас. От 1987 година се водят разкопки край е-Тел в рамките на Bethsaida Excavations Project. Вече са открити големи фортификационни структури от желязната епоха (IX век пр.н.е.), както и няколко елинистични (от II век пр.н.е.) и римски къщи, в които са открити принадлежности за риболов – в това число железни котви и куки за въдици. Открити са и останките от вероятно римски храм.
Много археолози обаче подлагат под съмнение идентифицирането на е-Тел като Бетсаида от Новия завет. Доводът им е, че се намира далеч (на около 3 километра) от бреговата линия, затова и няма как да е бил рибарско селище. Освен това, някои смятат, че след три десетилетия на разкопки, откритите останки от римския период са твърде незначителни, за да се смята, че са от голям и важен за времето си град.
“Останките от желязната епоха в онова, което се приема за Бетсаида са монументални и впечатляващи, онези от римския период са много жалки и следователно мястото не изглежда да е било значим градски център по това време”, казва Джоди Магнис, археолог към National Geographic.
В същото време, Рами Арав, който ръководи Bethsaida Excavations Project в е-Тел, заявява пред National Geographic, че не са налице достатъчно доказателства, за да може ел-Арай да бъде идентифициран като древния град. В писмо до редакцията на списанието, той подчертава, че не са открити артефакти, които да могат да определят мястото като някогашно рибарско селище.
Защо тогава в пресата се появяват заглавия, в които се говори за „дома на апостолите на Исус“?
Заедно с останките от обществена баня от римския период – в това число и под, покрит с мозайка, фрагменти от покривните керемиди на зданието и вентилационните отвори – в ел-Арай археолозите са намерили и по-късни доказателства за съществуването на значими структури: укрепителни стени, датиращи от V век, както и мозайки от оцветено стъкло с позлата, което предполага, че през византийския период на мястото е имало достатъчно „значима“ църковна сграда. Подобни мозайки се срещат само в „декорирани, важни църкви“, отбелязва Стивън Нотли.
Той смята, че може би става дума за църква, спомената през VIII век в записките на баварския епископ на Ейхстат, Вилибалд, който пътува из района през 725 година. Той пише, че в Бетсаида е построена църква върху мястото, където се е намирал домът на апостол Петър и брат му Андрей.
Археолозите в ел-Арай се питат, дали не са попаднали в ситуация, подобна на тази в намиращия се недалеч Капернаум, където също е построена византийска църква върху място, традиционно свързвано с апостол Петър. През 1968 година археолози откриват доказателства за съществуването на къща от римската епоха под византийската църква; мястото още до края на I век се е превърнало в център на поклонение.
Стивън Нотли обаче предупреждава, че засега в ел-Арай е разкопана твърде малка площ и следващите археологически сезони би следвало да разкрият повече за историята на мястото и дали наистина са налице доказателства, чрез които то може да бъде идентифицирано като древната Бетсаида – библейското родно място на апостолите на Исус.
Екипът, извършващ разкопките, все пак завършва настоящият археологически сезон с оптимистична нагласа: „Това, за което научаваме от летописите на Вилибалд е, че през византийския период все още е жива паметта за мястото, на което се е намирала древната Бетсаида и освен това го идентифицира с евангелската традиция“, заявява Нотли. „Само времето ще покаже, дали (1) сме разкопали мястото на византийска църква и (2) това е точното местоположение на Бетсаида от I век. Към момента, смятам, че разполагаме с доста добра перспектива отговорите на двата въпроса да са много, много добри [за хипотезата ни]“.
0 коментара:
Публикуване на коментар