1 юли 2017 г.


Нашето Слънце може и да изглежда като нещо постоянно и неизменно в небесата, но всъщност е много променливо. В момента то се е “запътило” към период на най-ниската си активност.

Нарича се соларен минимум и през това време активността на Слънцето достига най-ниската си точка. Наблюдават се по-малко изригвания и по-малко на брой слънчеви петна. Защо обаче съществува такъв соларен  минимум, все още си остава загадка.

Един соларен цикъл продължава около 11 години. През това време Слънцето преминава през период на най-висока активност, която постепенно намалява, стига до минималните си стойности и… после всичко се повтаря. Последният соларен максимум беше през 2014 година, а най-слаба ще е активността на светилото ни през 2019 или 2020 година. През това време ще има по-малко видими петна в слънчевата корона и изригванията ще са също относително по-малко на брой.

Какво обаче означава това за нас? Всъщност, нещата за живота на Земята няма да се променят ни най-малко, заради по-ниската активност на Слънцето. В космическото пространство обаче ще може да се случат доста драматични промени. NASA обяснява какво се случва в следващото видео:


Един от ефектите, до които ще доведе промяната в активността на Слънцето, ще е в ниската земна орбита, където спътниците и космическия боклук често се налага да се справят с атмосферното съпротивление, увеличено в резултат от слънчевите изригвания, когато заредените частици изхвърлени от светилото ни влязат в контакт с атмосферата на планетата. По време на соларните минимуми атмосферното съпротивление е по-ниско, което е добре за сателитите, но не помага за изчистването на космическия боклук.

Всъщност, самото наименование соларен минимум е малко погрешно, защото, въпреки намалената активност, Слънцето все още е способно на много трикове. По-конкретно, може да се развият коронарни дупки – огромни области с пробиви в магнитното му поле, които позволяват на бързо движещите се частици от вътрешността на Слънцето да “избягат”. Когато тези частици достигнат до нашата магнитосфера, те причиняват космически атмосферни ефекти, които наричаме геомагнитни бури и полярни сияния.

“Такива дупки се наблюдават през целия слънчев цикъл, но по време на минимум в активността те могат да се задържат за дълъг период – шест и повече месеца”, обяснява във видеото Дийн Пенсел от космическия център Goddard на NASA.

Освен това, соларният минимум може да създаде опасности за астронавтите, защото атмосферата ни става по-пропусклива за галактическите лъчения. Това са високоенергийни частици, дошли от далечни обекти във Вселената, като свръхновите звезди например, които може да представляват риск за човешкото здраве.

Както вече споменахме, учените не са наясно какво предизвиква цикличността в слънчевата активност. Все пак, с голяма доза сигурност може да се твърди, че това е свързано с магнитното поле на Слънцето, но как точно функционира този механизъм, остава неизяснено. И освен това знаем малко повече за ефектите от тази цикличност, така че през следващите няколко години очаквайте да четете повече новини за намаляващата слънчева активност, докато светилото ни “се кротва”.

0 коментара:

Публикуване на коментар