7 януари 2017 г.


Бихте ли правили секс с Homo neanderthalensis, ако видът им не беше изчезнал? Защото, далечните ви деди сигурно са го правили.

Учени, специалисти по генетика, са предприели детайлни проучвания на пещерни отлагания и частици от скелетите на неандерталци. Целта им е да съберат материал, годен за ДНК-анализи, за да си отговорят на въпроса, колко често съвременният Homo sapiens и "братовчедите" му неандерталци са влизали в сексуални връзки. Учените се надяват още, че ще разкрият и други интригуващи тайни.


В ДНК структурата на съвременния човек се срещат гени, наследени от неандерталците, което недвусмислено свидетелства, че сексът между двата вида не е бил мираж. Този факт за мнозина е труден за обяснение, защото според представите ни, външният вид на неандерталците меко казано е грозен, и по-скоро би изплашил представителите на други видове и подвидове човешки същества. (Различните научни школи разглеждат по различен начин неандерталците - едни ги приемат за подвид, други смятат, че са отделен вид хуманоиди, но тясно свързани с вида на съвременния човек).

Да се открие неандерталска ДНК за анализ е трудна задача, най-вече защото археолозите, попаднали на редките костни останки от тези същества, доста трудно се разделят с тях. А за ДНК-анализи са нужни съвсем малки количества - достатъчни са и 0,001% вещество от една унция, пише сайтът NPR в статия, разказваща за ново научно изследване.
"В последно време се насочихме към търсенето на нови източници, които да ни предоставят нужните за ДНК-анализи количества, тъй като фосилните данни, с които разполагаме са много ограничени", казва през NPR Матиас Майер от Института Макс Планк за еволюционна антропология.

Майер и екипът му изхождат от идеята, че болшинството кости и останки от неандерталци са открити в пещери. Тръгват от предположението, че пак там може да се е запазила ДНК от изключително древните ни предци, чиито тела може да са изтлели върху подовете на пещерите. Матиас Майер обяснява, че такава ДНК лесно би могла да бъде извлечена, стига да я има: само трябва да се хване човек за лопатата, да събере отлаганията от пода на пещера, за която се знае, че е обитавана от неандерталци и всичко събрано да се отнесе за тестове в лабораторията.


Екипът до този момент е открил образци от човешка ДНК. Сега следва да установят с точност, дали тя принадлежи на древни хора, или е оставена от любители пещерняци; не е изключено ДНК-то да е просто на някоя древна бактерия. Генетиците обаче се надяват, че ще открият достатъчни количества ДНК от неандерталци, и по този начин ще разберат защо видът им не е успял да се приспособи към околната среда, и дори защо са изчезнали.

Колегата на Майер, Джанет Келсо от Института Макс Планк, допълва, че учените ще търсят отговор и на въпроса, колко често представителите на двата човешки вида - съвременния човек и неандерталците - са влизали в сексуални контакти. Според статия в The Guardian най-ранното свидетелство за сексуални връзки между двата вида човешки предци датира най-малко отпреди 100 000 години. През 2010 година специалистите излязоха със заключение, че в генома на съвременните хора се съдържат до около 4% гени, наследени от неандерталците.


"Дали сексът между двата вида е бил нещо, което се практикува постоянно? Или се е случвал инцидентно?", така Келсо формулира основните въпроси, на които тя ще търси отговори, като се концентрира върху изследване на възможно най-много проби от ДНК на неандерталци. Пробите са извлечени от останки, датиращи от най-различни периоди в продължение на последните 300 000 години и са от различни региони на Западна Азия и Европа. Повечето съвременни хора имат известни генетични връзки с неандерталците, но са необходими много още изследвания, за да могат учените с точност да определят кога и къде се е случило "кръстосването" на двата вида.

Освен това, данните от проучванията на екипа може да хвърлят и светлина върху начина, по който организмите на неандерталците са реагирали към промяната в климата. През 300 000 хиляди години, докато са съществували като вид, климатичните промени в света са се случвали неведнъж и в някои случаи ледниците са превземали по-голямата част от Европа. Поради това, учените се питат как неандерталците са се адаптирали към тези промени, и защо в крайна сметка преди около 30 000 не са успели да се променят, за да се справят с новите условия.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...