снимка: Хъбъл/ NASA/ES |
Някои от цветовете в изображението са подсилени в процеса на подготовката му, но намесата е съвсем малка и наистина различните звезди светят в различни цветове. Различният цвят на звездите се обуславя от температурата на повърхността им: много горещите звезди са сини или бели, по-хладните светят в червената гама. "Изстиването" на звездите може да се дължи на това, че са по-малки, или защото са по-стари и са навлезли в етапа, когато се превръщат в червени гиганти - остарялата звезда, изчерпала горивото, което поддържа реакциите в ядрото ѝ, постепенно се разширява и температурата ѝ драстично намалява.
Кръстовидните бликове обаче нямат нищо общо с излъчваната от звездите светлина; поради това, че "Хъбъл" работи в космическото пространство, земната атмосфера също не е виновна за появата им. Тези "красиви бликове" всъщност се наричат дифракционни пикове и се дължат на структурата на самия телескоп.
Както повечето големи модерни телескопи, "Хъбъл" използва огледала, които улавят светлината и формират изображенията. Вторичното, централно огледало на телескопа, е закрепено върху специални подпори, оформени в напречна структура. Точно в тях уловената светлина частично се пречупва. Дифракцията е леко "огъване" на светлината, когато тя преминава в близост до ръба на обект, поставен на пътя ѝ. Всеки кръстовиден блик в това изображение се дължи на комплекта от подпори, на които е закрепено централното огледало на "Хъбъл". Самите бликове са техническо несъвършенство, но много от астрофотографите се стараят не да ги избегнат, а напротив - смятат ги за подчертаващи красотата на звездното небе.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар