13 юли 2017 г.

Чешкият археолог Карел Абсолон е сред онези учени, които през 20-те години на ХХ век изказват предположението, че в Южна Моравия, на Палавските възвишения, в праисторически времена се е намирало поселение, играло ролята на голям културен център. В записките си ученият пише, че “тези древни ловци са се отличавали с много високото си културно ниво, за което по-рано никой не е предполагал. Доказателства откриваме не само в изработените с голямо старание сечива и оръдия на труда, но също и в скулптурните и художествените опити на тези хора. Някои от тези образци предизвикват истинско възхищение у историци и изкуствоведи”. 


Една от находките не само предизвиква възхищението на археолозите, но кара учените да променят много от тогавашните представи за начина на живот на праисторическия човек. Карел Абсолон през 1938 година казва по повод  на тези находки: “Открихме и статуетки на нераждали жени – “дилувилани Венери”, които вероятно, са използвани в ритуалите на някакъв еротичен култ”. 

Наричат една от тези фигурки Вестонишката Венера (или Венера от Долни Вестонице). Малката глинена фигура е открита на 13 юли 1925 година от Емануел Даниа и Йозеф Седил, членове на археологическия екип, ръководен от професор Карел Абсолон. Находката е направена по време на разкопки в Южна Моравия, недалеч от градчетата Павлов и Долни Вестонице. 

Статуетката е открита счупена на две части. Малката глинена фигурка е стилизирано изображение на жена с големи гърди, закръглен корем и широки бедра – символи на плодовитост. За хората от онова време, добивали прехраната си най-вече чрез лов, продължаването на рода е било от най-голямо значение. Затова и идеалът им за женственост, превъплътен във Вестонишката Венера, е толкова по-различен от схващанията за женска красота днес.

Глинената статуетка е с височина малко повече от 11 см. Анализите сочат, че малката фигурка е изработена между 27 000 и 24 000 г. пр.н.е. И точно възрастта ѝ я прави уникална. Сама по себе си фигурката не е най-стария известен на науката пример от този вид изкуство на древните хора. Чешката Венера обаче е най-старата статуетка, изработена от изпечена глина, в която са открити и малки примеси от органичен материал. По времето, когато е открита – т.е. до 1925 година учените дори не са предполагали, че във времената на т.нар. Граветска култура от късния палеолит, вече е съществувала керамиката. Масовото използване на изпечена глина за изработката на съдове, сечива и т.н. започва с около 14 000 години по-късно от времето, когато неизвестният ловец от стоянката край Долни Вестонице изработва своята “Венера”.

На мястото, където е открита Вестонишката Венера, са намерени още керамични фигурки на мечка, лъв, мамут, кон, лисица, носорог и бухал, както и над 2000 керамични топчета, вероятно използвани за направата на гердани и други украшения. Статуетката се съхранява в Моравския музей в Бърно и през последните десетилетия много рядко се показва за достъп до широката публика.

Съвременни анализи, проведени през 2004 година с помощта на томограф, разкриват още една интересна подробност, останала незабелязана при по-ранните изследвания. На повърхността на фигурката е открит отпечатък от пръст на дете на възраст между 7 и 15 години. Отпечатъкът е оставен, преди глината да бъде изпечена, твърдят учените, извършили изследването.

0 коментара:

Публикуване на коментар