До този момент властите не съобщават официално за находката, за да може експертите да се уверяват в автентичността им. Археолозите смятат, че от скалните рисунки могат да научат още за живота на местното население на острова от архипелага на Малките Антили, преди по тези места да пристигнат европейските колонизатори.
“До този момент сме откривали индиански артефакти на острова, но не бяхме виждали петроглифи. Тези са първите по рода си, откривани на острова”, казва Сарита Франсис, директор на Montserrat National Trust, пред “The Guardian”.
Скалните изображения са датирани на възраст между 1000 – 1500 години. В интервюто за “Тhe Guardian” обаче не се споменава как точно се е стигнало до това заключение. Предстои да се извърши анализ с радиовъглеродния метод за датиране, който ще даде по-точно времевия интервал, когато са изсечени скалните рисунки.
Рисунките представляват геометрични фигури и някакъв вид “създания”. Планинарите Шърли Осборн и Барзей са забелязали геоглифите, издълбани върху голяма, обрасла с мъх скала. След това разказали на властите за находката си.
В съобщението на сайта на Montserrat National Trust се казва: “Въпреки че скални рисунки са откривани по всички острови в Карибския басейн, до този момент нито на Монсерат, нито на Антигуа са намирани подобни. За Монсерат находката е много вълнуващо събитие”.
Според някои експерти петроглифите от Монсерат приличат на скалните рисунки, намерени на близкия остров Сейнт Китс. Антропологът от Университета на Вирджиния Джордж Ментор казва пред Guardian, че подобни скални рисунки са известни по поречието на реките в Амазонската джунгла и в Северна Америка, където са живели (и все още живеят) хора, говорещи езиците Аравак и Кариб. Освен това, местните, издълбали някога тези петроглифи са оставили след себе си и други доказателства на север от Монсерат – в Пуерто Рико, Испаньола и Куба, допълва специалистът.
Малките Антили за пръв път са населени около 3 000 г. пр.н.е. По-късно на острова се заселват араваките, но и те на свой ред са прогонени с пристигането на карибите (наричани и хората Калина), което се случва в края на XV век. Когато през 1493 година Христофор Колумб достига до острова и го кръщава в чест на испанско абатство, заварва острова необитаем.
Днес островът е населен предимно от потомци на ирландски и африкански преселенци. Официално се води част от Британските задморски територии. На дължина Монсерат е около 16 км, в най-широката си част е 11 км. Британците го обявяват за свое владение през 1632 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар