Как паметта ни пречи да различаваме цветовете

Човешкото око може да различава много оттенъци на цветовете. Само си помислете за синьото, например, колко различни варианта може да се сетите. Но паметта ни все пак е онази, която запазва някакъв “основен” цвят, който в представите ни се асоциира с всички оттенъци и така лазурното, кобалтовото или ултрамаринът се превръщат в просто синьо.

Джонатан Фломбаум от Университета Джонс Хопкинс и негови колеги от няколко други американски изследователски центрове са провели следния експеримент: Доброволци са помолени да разгледат цветен кръг със 180 различни оттенъка и да посочат кой според тях е “най-доброто” синьо, “най-доброто” зелено, оранжево и т.н. След това започват да показват на всеки от участниците нюанс на един цвят, разменяйки го с абсолютно бял квадрат. Двете картинки се сменят през десета от секундата. През това време доброволецът трябва запомни цвета на демонстрирания квадрат, и накрая да го посочи върху същият цветен кръг, от който са посочили “най-добрият” цвят.

Според описаното от психолозите в статия за списание Journal of Experimental Psychology: В преобладаващото мнозинство от случаите, при опита да се покаже същият цвят, който са гледали, всички участници в експеримента са се провалили, като са се насочвали към онзи, който са посочили първо като “най-добър” – т.е. най-близкия до техните разбирания за жълто, синьо, зелено и т.н., а не онзи, който са виждали по време на демонстрацията. При това, привличането им към основния цвят се засилва, ако след цветния квадрат от демонстрацията макар и за части от секундата да се налага да си спомня цвета му. Иначе казано, колкото по-активно работи паметта, толкова участникът по-лошо се справя с намирането на онзи оттенък, който му е показван в действителност.

Цветът, който виждаме, не е задължително да съвпада с цвета, който ни подсказва паметта ни. (рисунка: Royce Faddis / Johns Hopkins University.)

Още по-нагледно обяснено – когато отидем в магазин и си купим някакви тапети или боя от същия (както ни се струва) оттенък, който вече имаме у дома си, а после се приберем и разбираме, че оттенъкът изобщо не е, то не бива да виним продавача, който ни е продал стоката, а нашата собствена памет. Същото може би се случва не само с цветовете, но и с всичко, което виждаме: мозъкът ни се старае да сведе всички обекти към някакви основни “прототипи”, които се “отлагат” в него. Разбира се, когато става дума за най-добрия, или основния, или прототипа на цвета, то това няма нищо общо с физическата същност на цветовете – тук става дума само за личните психични особености на индивида.Защо този или онзи обект или цвят, са станали изведнъж основни за всеки от нас, това вече е друг проблем, който иска отделни изследвания.
Възможно е  отговорът да се крие отчасти в езика и думите, които ползваме – ако думата “син” срещаме и произнасяме по-често, отколкото думата “лазурно”, то това може да се отрази на онова, което в паметта ни се записва като “основно, прототипно” определение за този цвят.