5 юни 2016 г.

Човешкото око може да различава много оттенъци на цветовете. Само си помислете за синьото, например, колко различни варианта може да се сетите. Но паметта ни все пак е онази, която запазва някакъв “основен” цвят, който в представите ни се асоциира с всички оттенъци и така лазурното, кобалтовото или ултрамаринът се превръщат в просто синьо.

Джонатан Фломбаум от Университета Джонс Хопкинс и негови колеги от няколко други американски изследователски центрове са провели следния експеримент: Доброволци са помолени да разгледат цветен кръг със 180 различни оттенъка и да посочат кой според тях е “най-доброто” синьо, “най-доброто” зелено, оранжево и т.н. След това започват да показват на всеки от участниците нюанс на един цвят, разменяйки го с абсолютно бял квадрат. Двете картинки се сменят през десета от секундата. През това време доброволецът трябва запомни цвета на демонстрирания квадрат, и накрая да го посочи върху същият цветен кръг, от който са посочили “най-добрият” цвят.

Според описаното от психолозите в статия за списание Journal of Experimental Psychology: В преобладаващото мнозинство от случаите, при опита да се покаже същият цвят, който са гледали, всички участници в експеримента са се провалили, като са се насочвали към онзи, който са посочили първо като “най-добър” – т.е. най-близкия до техните разбирания за жълто, синьо, зелено и т.н., а не онзи, който са виждали по време на демонстрацията. При това, привличането им към основния цвят се засилва, ако след цветния квадрат от демонстрацията макар и за части от секундата да се налага да си спомня цвета му. Иначе казано, колкото по-активно работи паметта, толкова участникът по-лошо се справя с намирането на онзи оттенък, който му е показван в действителност.

Цветът, който виждаме, не е задължително да съвпада с цвета, който ни подсказва паметта ни. (рисунка: Royce Faddis / Johns Hopkins University.)
Още по-нагледно обяснено – когато отидем в магазин и си купим някакви тапети или боя от същия (както ни се струва) оттенък, който вече имаме у дома си, а после се приберем и разбираме, че оттенъкът изобщо не е, то не бива да виним продавача, който ни е продал стоката, а нашата собствена памет. Същото може би се случва не само с цветовете, но и с всичко, което виждаме: мозъкът ни се старае да сведе всички обекти към някакви основни “прототипи”, които се “отлагат” в него. Разбира се, когато става дума за най-добрия, или основния, или прототипа на цвета, то това няма нищо общо с физическата същност на цветовете – тук става дума само за личните психични особености на индивида.Защо този или онзи обект или цвят, са станали изведнъж основни за всеки от нас, това вече е друг проблем, който иска отделни изследвания.
Възможно е  отговорът да се крие отчасти в езика и думите, които ползваме – ако думата “син” срещаме и произнасяме по-често, отколкото думата “лазурно”, то това може да се отрази на онова, което в паметта ни се записва като “основно, прототипно” определение за този цвят.

0 коментара:

Публикуване на коментар