27 юни 2017 г.


През 1945 година, напредващите на територията на Германия съюзнически войски, унищожават един от най-големите оръжейни заводи в Европа. Комплексът за производство на стрелкови оръжия на братята Маузер се намира в Оберндорф ам Некар – малко градче в южна Германия, изцяло живеещо около славата на фамилията Маузер.

По-малкият от двамата братя Маузер – Петер Паул Маузер се ражда на 27 юни 1838 година в семейството на Франц Андреас Маузер – майстор във Вютембергския кралски оръжеен завод. Петер е 13-то дете в семейството и още на 12 години започва работа в завода, в който работи и баща му. На 19 години е призован в армията.

През 1867 година, заедно с по-големия си брат Вилхелм, заминава за белгийския град Ерстал, известен с множеството оръжейни майстори. Две години двамата работят по усъвършенстване на затвора на винтовката – създават свой подобрен вариант на по-ранните образци френска винтовка Шаспо.

Пет години по-късно, през 1872 година, Вилхелм и Петер Паул Маузер купуват Кралския оръжеен завод за 200 000 гулдена и поставят началото на своя фирма. Продукцията на фамилия Маузер се ползва с небивал успех в цяла Европа. Винтовката Mauser 98 и нейните модификации отстъпват по популярност единствено на  АК-47.

Вилхелм Маузер умира през 1882 година. Петер Маузер реорганизира фирмата и я превръща в акционерно дружество. От този момент продукцията на фабриката започва да налага стандарти в оръжейното дело. През 1889 година на въоръжение в пруската армия е приета нов комплекс “оръжие-патрон”: магазинната винтовка Gewehr 1888 (Gewehr 88, Gew 88, Model 1888 Commission Rifle) и винтовият патрон 7,92×57 мм “Маузер”, в който се използва бездимен барут.

Малко по-късно в експерименталния цех на компанията Mauser е разработен от братята Федерле пистолетът C96. За онова време това е един от най-мощните пистолети. Всъщност, класифицира се като лека карабина. Само че е доста неточен – на дистанция от няколко метра оръжието дава доста разпръсната стрелба и това не позволява да се води прицелен огън. Произведени са около милион броя от С96, като голяма част от продукцията попада в Руската армия. По-късно киното налага този пистолет като неотменим атрибут на всеки чекист.

Истинската слава за фирмата донася винтовката Mauser 98, която е пусната в производство през 1898 година и се произвежда чак до Втората световна война. За този период са продадени между 91 и 125 милиона (по различни оценки) екземпляра, което прави винтовката най-масовото неавтоматично оръжие, произвеждано някога в света. Много от съвременните винтовки всъщност са вариации на системата, използвана в 98-ми модел.

След успеха на полуавтоматичния пистолет C96 в Mauser решават да създадат не толкова мощен, а по-компактен модел, пригоден за използване на патрон 9х19 мм Парабелум. Появява се самозареждащият се пистолет M1910. Той е приет на въоръжение в Германия, Русия, Бразилия и Франция. Използва се най-вече като лично оръжие на офицерите.

През 1914 година се появява преработена версия на М1910, който получава “нетрадиционното” название 1914. Той е сред най-добрите компактни оръжия и е предназначен за въоръжаване на полицаи и цивилни лица.

В края на Първата световна война в Mauser разработват първото в историята противотанково оръжие - T-Gewehr. Винтовката притежава небивала мощност и заради липсата на елементи, които да намалят отката й, се налагало стрелците да се сменят само след няколко изстрела. Оръжието е използвано от германската армия на Западния фронт, а след войната е взето на въоръжение и в още няколко европейски страни.

Още два забележителни модела – през 1932 година излиза доработена версия на пистолета C96 – M.712. Оръжието може да ползва пълнители с 10 или 20 патрона. Използва ударно-спусков механизъм Никъл, което му позволява да стреля със скорост 850 изстрела в минута. В Германия M.712 е известен и като картечен пистолет M.32.

Вермахтът пък взема на въоръжение през 1941 година пистолета Mauser HSc. Първоначално е разработван като оръжие, което да бъде носено без да се вижда, но в годините на войната става щатно оръжие за служещите в Луфтвафе (Военно-въздушните сили на Германия) и Кригсмарине (Военноморските сили).

Фирмата Mauser просъществува до 1945 година, след което е възродена през 70-те години на ХХ век. Сред главните проекти от най-ново време е снайперската винтовка SP66, която е подобрен вариант на спортен образец винтовка. Ползва се дълги години в армиите на Италия, Германия и Израел.

За заслугите си към отечеството и развитието на немското оръжейно дело Петер Паул Маузер получава благородническата титла барон. Това се случва през 1912 година. Само две години по-късно, на 29 май 1914 година, в навечерието на Първата световна война, барон Петер Маузер почива в родния си Оберндорф ам Некар.

0 коментара:

Публикуване на коментар