Археолози откриха първия кладенец оракул, посветен на Аполон в Атина

В Атина археолози са открили оракулски кладенец, чиято възраст се оценява най-малко на 1800 години. Това може да се окаже най-древният оракул на Аполон, откриван в Атина. Нещо повече – светилището, в което се е намирал, е много по-старо и съществува вероятност  кладенецът да се е ползвал от незапомнени времена.

В съобщение на сайта на израелския Haaretz, кладенецът на оракула е открит от екип, воден от д-р Джута Строзчек, директор на разкопките Керамейк, които се извършват от Германския археологически институт в Атина. Това е първото светилище, посветено на Аполон, което е откривано досега в Атина. Прието е да се смята, че център на почитане на култа към Аполон е Делфи, но новата находка може да постави под съмнение тази хипотеза. Кладенецът на оракула се е намирал в храма, посветен на Артемида Сотерия.

Районът, където е направено откритието и до днес се оводнява от река Еридан, която протича през града от изток на запад. Кладенецът на оракула е използван за хидромантия – метод за гадаене чрез вода.

“Водата и по-специално питейната, е свещена. В гръцката митология водите се пазят от нимфи, които могат да бъдат много недружелюбни, ако човек не се отнася към водата им с подобаващ респект”, обяснява Строзчек пред Haaretz.

В древни времена хората са следвали напътствията на оракулите не само за да узнаят бъдещето, което ги очаква. Обръщали са се към светилищата за да намерят решения за съвсем обикновени и прости неща от ежедневието, като например, как да подходят спрямо някакъв проблем, или да потърсят изцеления, да си намерят любим и т.н.
Кладенецът на оракула е облицован с керамични цилиндри. Археолозите са открили над 20 надписа на гръцки. Всички те включват фразата: “Ела при мен, О Пеан, и донеси със себе си истински оракул”. Думата “пеан” освен за означаване на хоровите песни в древногръцката лирика, се е използвала и като епитет на бог Аполон – покровителят на изкуствата, лечителите и пророчествата.

Омфалос, като символ на камъка, който Зевс хвърлил на Земята

Оракулският кладенец дълги векове е останал скрит под друга важна част от древен храм. През 2012 година учените установяват, че един омфалос много внимателно е монтиран върху мраморна плоча, която от своя страна е закрила отвора на кладенеца. След внимателно извършена процедура по повдигането с кран на мраморната “тапа” е открит скрития под нея кладенец.

Светилището на Аполон в Делфи

Омфалосът представлява много символичен артефакт, изработен от камък. Символизира “пъпа на света”, централната точка, от която произхожда земния живот. В елинистичната религиозна символика омфалосът е смятан нещо, позволяващо директно да се комуникира с боговете.

Най-известен е омфалосът от Делфи, но той далеч не е единствен по рода си. Подобни каменни омфалоси са откривани на различни места, в това число в Тива и Карнак в Египет, както и в сгради на Винчанската неолитна култура, разпространила се в Южна и Югоизточна Европа около 5500-4500 г. пр.н.е. Тези омфалоси обаче, вероятно са имали по-различно култово предназначение от това на делфийския. Например, в много от сградите на винчанската култура са открити омфалоси, което може би сочи, че са играели важна ритуална роля за хората от тази древна култура.

Керамейк, древният некропол на Атина

Оракулският кладенец е открит в Керамейк – древният некропол на Атина, който днес се намира в централната част на гръцката столица, на северозапад от Акропола. На това място разкопки се извършват още от XIX век. Разкопките обхващат голямата площ на некропола и на мястото са открити хиляди ценни артефакти. Името си Керамейк дължи на общността от грънчари, които са населявали района и които са упражнявали занаята си в работилниците си. В близост се е намирала древната агора на града и прочутата Академия на Платон. Това е най-важното гробище на древна Атина. Най-старите погребения в него датират от ранната бронзова епоха (2700-2000 г.пр.н.е.). Използвано е като място за последен покой през суб-микенския период (1100-1000 г.пр.н.е.) и през по-късните Геометричен и Архаичен периоди (1000 – 480 г. пр.н.е.). Погребения са извършвани и в раннохристиянския период – 338 -  600 година.

Аполон в етруския му вариант

Археолозите са проучили и 2500-годишна баня. Смята се, че е обслужвала както атиняни, така и “гостите” на античния град. Откритието е направено през настоящия сезон на разкопки. Изследователите са на мнение, че този “спа център” е споменат от атинския оратор (един от десетте канонични) Исей от Халкида. Свидетелства за античния спа комплекс се срещат и при Аристофан. Банята е съществувала между V и III век пр.н.е. и вероятно често е използвана от учениците от Академията на Платон, както и от занаятчиите-грънчари, живеещи в района.