Британски пенсионер откри под кревата си мистериозен "античен" златен венец

Античният златен венец, открит в Тоунтън

Милиони хора по света си мечтаят да открият в дома си нещо забутано, но ценно (под кревата, на тавана или в мазата – даже не е нужно да е в кутия). Но с възрастта все повече осъзнават, че е много малка вероятността да открият под кревата си съкровище – жизненият опит им го подсказва. И все пак, чудеса понякога се случват. Едва ли подобни мисли са минавали през главата на пенсионер от градчето Тоунтън в Англия, когато решава да поразтреби дома си от старите и ненужни му вещи, останали му като наследство от дядо му.

Една от изпомачканите картонени кутии, натъпкана с пожълтели от времето стари вестници, няколко години събира прахоляк под кревата на пенсионера в скромната му семейна къща. Преди да я изхвърли на боклука обаче, той я отворил, вероятно воден от идеята, че дядо му не би съхранявал току така картонена кутия с вестници.  Сред смачканите вестници се натъква на необикновен предмет, наподобяващ венец. В древността такива венци са украсявали главите на царе и императори, а още по-рано с подобни са удостоявани победителите в древногръцките спортни надпревари. Жълтият метал, от който е изработен венеца, подозрително прилича на злато.

Артефактът десетилетия е събирал прах в кашон със стари вестници

Британският пенсионер (пожелал да остане анонимен за широката публика) не се измъчвал много с догадки. Преценил, че тъй като дядо му не е бил нито античен гръцки атлет, нито император, шансовете да открие под кревата си античен златен венец не са чак толкова големи. Тоест, направо са си никакви. Докато разчиствал цялото наследство от дядо си, попаднал на няколко интересни предмета и затова решил да занесе всичко – включително и старинното изделие от картонената кутия – за обща оценка. По-точно, повикал у дома си експерти от аукционната къща Duke's в Дорчестър, който е на 70-тина километра от Тоунтън.

После историята става повече от загадъчна. Британските средства за масова информация цитират емоционалните изказвания на собственика на златния венец и на оценителя от Duke's, Гай Суиндж. Но нито единият, нито другият, въпреки че изпадат в почти шокираща ситуация, не упоменават предполагаемата стойност на находката. Журналистите обаче не се свенят да говорят в цифри.

Оценителят на Duke's Гай Суиндж казва: “Когато собственикът извади от изпомачкания кашон със стари вестници златния венец, сърцето ми буквално щеше да изскочи. Отивайки в Тоунтън, последното, което очаквах да видя е древен предмет, изработен от злато. Подобни венци са много голяма рядкост; почти не се намират в притежание на частни лица. Отдавна работя със старинни предмети, но подобен артефакт ми попада за пръв път”.

Златният венец от Тоунтън, готов да бъде предложен на търг

Суиндж съобщава и основните характеристики на артефакта: “Много е трудно да бъдат датирани подобни венци. Съдейки по стила и формата, венецът е изработен в елинистичния период, някъде в северната част на Гърция. Диаметърът му е почти 20 сантиметра, тежи около 100 грама и е изработен от чисто злато. Работата е много прецизна и по изработка най-вероятно е работил не един майстор. За предмет на възраст от почти 2300 години състоянието му е много добро”. 

Гай Суиндж не веднъж е правил оценки и е продавал антични предмети, “забутани” из домовете на наглед скромни британски граждани. И става дума за продажби и суми с много нули. В случая обаче експертът остава поразен не само от стойността на предмета, а и от изключителната му рядкост.

Да се направи приблизителна датировка – с грешка от 2-300 години – се оказва лесна задача. Знае се, че подобни златни венци са се ползвали често в елинистичния период, т.е. от 323 година пр.н.е. (годината на смъртта на Александър Македонски) до 31 година от новата ера (времето, когато рим налага господството си над териториите, покорени някога от Александър Велики и гръцките наследници на империята му).

Златни венци са съществували и по-рано. Най-известните от тях са открити във Вергина, в гробницата на цар Филип II Македонски (бащата на Александър) и на една от съпругите му – царица Меда от Одеса. Златният венец на Филип е изработен от сплетени 313 тънки дъбови листа и 68 жълъди. Тежи цели 730 грама. Венецът на Меда е направо поразително красив със златните си листа и цветчета на мирта.

Златният венец от гробницата на царица Меда от Одеса, IV век пр.н.е.

Произведенията на изкуството, достойни за царе, твърде бързо стават достъпни за по-широк кръг желаещи за слава: след завоеванията на Александър Македонски на изток, към Гърция потича “река от злато”. Златни венци са можели да си позволят не само личностите от царско потекло, но и всеки по-заможен представител на военната и гражданската аристокрация.

Венците от жълтия метал имитирали до най-малки подробности по-древните венци от истински растения. В Древна Гърция с венец, сплетен от свещените лаврови клонки, награждавали победители в Олимпийски игри и други спортни надпревари. Венците са били натоварени със сакрална символика в религиозните обреди. Дори се формира нещо като натрапчиво впечатление, че всички церемониални венци се сплитали от лавър – от древността в различни езици са се установили такива фрази като “лавров венец”, “да почиваш на лаврите си” и “лауреат”.
Действително, те водят началото си от древногръцката традиция на почитане на изтъкнатите хора с награда от венец, изплетен от лаврови клонки. Но реалният избор на растения, от които са се изработвали почетните венци, е далеч по-богат и варира в зависимост от божеството, на когото е посветен “подвига”.Дъбът е свещения символ на Зевс (не случайно венецът на Филип Македонски имитира дъбови листа), лавърът е растението на Аполон, миртата – на Афродита, маслината – на Атина, бръшлянът и лозовите листа символизират Дионис, а всевъзможните треви – Деметра.

Но през IV век пр.н.е., в периода преди разцвета на древна Македония, започват да се разпространяват разкошните златни венци, имитиращи реалните растения. Съдейки по това, че подобни венци се намират най-вече в гробниците на царе и високопоставени аристократични личности, променя се и функцията на златните венци: от жив символ на триумф (мъдрост, мир, плодородие…) те се превръщат в погребални дарове, чието предназначение е да надживеят вечността. Географски златните венци се срещат в региона от земите на древна Македония в северната част на Гърция, до южните части на Италия (където са обитавали етруските) и на изток до Дарданелите.

Детайл от венеца, датиран на възраст от 2000-2300 години

Тази информация е добре известна на специалистите по антично изкуство и освен това може да се набави свободно във виртуалното пространство. Гай Суиндж, опитен експерт от реномирана аукционна къща с нищо не рискува, като определя, че венецът от картонената кутия е на около 2000-2300 години.

Експертът освен това има и допълнителни “улики”, по които да гради хипотезата си. По венеца забелязва малки частици пръст, което го кара да предполага, че венецът някога е изваден от нечия гробница. Второто предположение е, че е принадлежал на жена, защото представлява златни листа и цветове на мирта – растенията, посветени на богинята Афродита.

Остава да се изясни един "незначителен" детайл: по какъв начин редкият златен артефакт от нечия древна гробница се е оказал в изпомачкания кашон, забутан под кревата на пенсионер от Тоунтън?

Отговорът можеше да даде дядото на пенсионера, но той за съжаление отдавна не е на този свят. За венецът той никога и на никого не е разказвал, кълне се внукът му, който самият вече е пенсионер. Знае се само, че дядото е бил запален колекционер, много пътешествал, увличал се по археологията и древните цивилизации. Семейството предполага, че златният венец просто е бил купен от дядото през 30-те (или 40-те, или 50-те) години на ХХ век по време на едно от пътуванията му.

Версията обаче изглежда неубедително: ако венецът е просто закупен по време на пътешествие, защо дядото никога не е разказвал на никого за придобивката си? Не е разбирал колко ценен предмет притежава? И що за пътешествия, когато през 40-те години на миналия век целият свят воюва?

“Зная със сигурност, че през 40-те и 50-те години дядо ми често е пътувал до далечни страни. Например, прекарва много време по северозападната граница на Индия, в онези места, където в античността е преминал и Александър Велики. Възможно е там да му е попаднал златния венец. Но на мен никога не ми е разказвал за него. След смъртта на дядо си наследих от него много вещи, но просто ги прибрах на една страна и десетина години не се бях сещал за тях.

Наскоро реших да разтребя всички кашони и кутии и повиках оценители от Duke's, за да дадат мнението си за няколко предмета от колекцията на дядо ми. Венецът наистина е красива вещ, но и през ум не ми е минавало, че ще се окаже толкова ценна. Когата ми казаха що за предмет е това, изпитах много смесени чувства – от радостно изумление, до пълно отрицание на случващото се”, разказва новоизпеченият собственик на древния артефакт.

Загадките обаче не свършват дотук. Световните агенции фокусират вниманието си върху стойността на златния венец. Журналистите, с присъщата си убеденост, твърдят, че Гай Суиндж е оценил находката на най-малко 100 000 лири – това уж щяла да е стартовата цена, на която венецът ще бъде предложен по време на предстоящ търг. Това донякъде обяснява смесените чувства и шоковото състояние на анонимния британски пенсионер.
Журналистите освен това припомнят, че през 2012 година подобен златен венец е продаден на търг за 200 000 лири.

Сумите са впечатляващи, но е достатъчно да се хвърли един поглед на сайта на Duke's, за да се установят няколко несъответствия. В описанието на златния венец датировката е поставена в кавички (“елинистичен период”), а стартова му цена изобщо не съответства на статута на “рядък античен артефакт”, изработен от чисто злато – посочена е сумата 10 000-20 000 лити. В сравнение с оценките, публикувани в пресата, една нула в дясно очевидно липсва.

Скоро ще стане ясна и развръзката – поне по отношение на цената. Търгът, на който ще се продаде загадъчният златен венец, ще се състои на 9 юни на аукцион на Duke's.